БАБА МАРТА (МАРТУВАНЕ) - 1 МАРТ
 |
Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал топ много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бо-кали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка. Седнал топ на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. и станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве. Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.
Баба Марта е празнична традиция, позната единствено в България и Румъния, а в миналото и в Република Македония. В Северна Гърция също е позната, но се празнува единствено от децата.
Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени, с най-различна форма — за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да е прабългарски или тракийски.
Този ден се приема за начало на пролетта и затова той се посреща с голяма радост. Над вратата или под стряхата се закача червено платно, което стои там до Младенци. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще е хубаво. Бабите не излизат рано, за да не я разсърдят и времето да се развали. На този ден се палят и прескачат огньове, като това се прави с цел да се изгонят змиите и гущерите. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не се тъче и вари нищо, за да не пада гръм.
На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.
Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.
А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие - животворящо и свет-ло, и да я благослови... И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария - Пресвета Богородица.
Оттогава до днес усуканото бяло и червено „мартеница" нарекли и с нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на семействата. А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня.
В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.
Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връз-ват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, зер ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността. Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за повече берекет.
Мартениците се носят, докато дойдат щъркелите и лястовиците. Като види щъркел, всеки сваля своята мартеница и я закача на цъфнало дръвче или я хвърля към птицата и казва: "Отнесете зимната грозотия, донесете ми пролетната хубосия!" Също така, мартеницата може да се остави под камък. След няколко дни се гледа какво има под камъка и се гадае - ако под него има мравки, през годината ще се родят много агънца, ако има червеи - коне, а ако има божи кравички, ще има много теленца.
Традиционните мартеници са червено-белите, но в различни райони на страната се провят още и червено-сини, червено-бяло-жълти, червено-бяло-зелена или даже от седем цвята.
Именници: Марта
31 / 07 / 2007 Добавил : Пламен Славов
Четения : 16876
Източник : Wikipedia и www.traditions-bg.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
