Хоротека  • Forum  • em@il  •  Кошница  •  Вход  •  English
 МУЗИКА

 ПEСНИ

 ТАНЦИ

 НОСИИ

 ЗАНАЯТИ

 ЛИЧНОСТИ
 ОБИЧАИ
  Сезонни /14
  Семейни /24
  Трудови /2

 ГОЗБИ

 МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

 ЗАВЕДЕНИЯ
 КЛУБОВЕ

 АНСАМБЛИ

 ФОРМАЦИИ

 ВИДЕО

 СНИМКИ
 КОНКУРСИ

 СЪБИТИЯ

 ОТЗИВИ

 ПОЗДРАВИ
 МАГАЗИН

 НОВИНИ

 ОБЯВИ

 РАБОТА
Обичаи | Сезонни |
Търсене     

СУРВА, ИЛИ НОВА ГОДИНА
1 Януари
Народът слага началото на календарната си година в зависимост не само от астрномически особенсоти. У нас като “Нова година” се счита и първи септември (Св. Симеон), и Андреевден, и Игнажден, и Св. Васил, и други дни. Общопризнаваната е 1 януари, който съвпада със Св. Васил Велики.
Това е забележителен обичай, който е най-отличителният за народната Нова година, а това е “сурвакането”. За сурвакането няколко дена още преди Нова година във всяка къща, в която има момчета – от 3-4 годишни до 15-16 годишни се приготвят свежи дрянови пръчки. За тази цел момчетата ходят нарочно в гората. Въпреки силния студ по това време, момчетата въоръжени с ножове и секирчета, заминават шумно и донасят надвечер цели снопчета с едри напъпили дреновици. Грижата пък на майките, бабите или сестрите е да изплетат една от тия пръчки, като превиват клончетата им на венчета, накичват ги с червени вълнени конци, с едри и снежнобели пукани царевици, със сребърни и дръги парички, на някои места и с мънички като пръстени и монети кравайчета. Така накичените пръчки се наричат “сурвачки”. Никакъв подарък за малкото момченце на село не е по-приятен от една хубаво накичена сурвачка.
Сутринта на Нова година всяко момче удря по няколко пъти със сурвачката майка си, татко си и всички домашни (роднини) с дълго пожелание:

Сурва, сурва година!
Весела година,
Пълен клас на нива,
Жълт мамул на леса,
Червено грозде на лоза,
И жълта дюла в градина,
Пълна кесия с пари…
Сурва, сурва година,
И до година със здраве!

Тази пълна със съдържание благословия бива и по-кратко и по-дълго казвана. Във всеки случай, чрез нея, чрез устата на малкото момче, народът дава израз на най-съществената си мечта – хлябът и продоволстието. Понякога на малодетните се пожелава и “малко момченце в люлка”, и други по-малко или повече интимни пожелания. За едно такова сурвакане малкият сурвакар получава като награда някаква пара (монета) или пък нарочно приготвено кравайче.
“ Сурва! Сурва!” – се носи по улиците на Нова година по цялото село. Притичват от къща на къща, от двор на двор зачервените от студ малчугани, благославят и получават дар в джобовете и торбичките си. А надвечер се прави сметка на въбраното и се живее с удоволствието от придобитото през цялата година.
В Родопско и някои тракийски краища сурвакарите внасят в посетената къща по един тежък камък и го оставят там, та тежко добро да остане в тази къща. А в много западно български краища сурвакарите се появяват карнавално облечени и маскирани. И тези сурвакари са “въоръжени” не със зелени дренови пръчки, а с дълги и здрави тояги – кукерици; по този начин те приличат на камилари. Без значение, идването на тези сурвакари, както на малките по други краища, е очаквано с вълнение, защото самото им посещение и благословия им носи добро за цялата година. В това вярва народа и не без причина!
Три “Бъдни вечери” има нащият народ: голяма = преди Коледа, по-малки – преди Нова година и преди Водици. Онова, което става на коледния Бъдни вечер, се покрива с това преди Нова година. Трапезата не е покрита със слама, но на нея се слагат също така от всички ястия и плодове. “Що е сложено, то ще се и роди!” казва народа по този повод, “туряме го, за да се не кратява!” казват на други места у нас.
За разлика от другите бъднивечерни трапези, на тази се “мъдри” (приготвя) и свинска глава, или пък пача от свинска глава. Може всичко от закланото прасе да е изядено, но главата или част от нея ще се запази “за пред Васил”.
И на тази бъдни вечр се слага нарочна пита. Тя може да бъде шарена “боговица”, но най-характерна е “питата с пара”. След като най-старият член ан семейството прекади трапезата, разчупи питата на всички присъстващи, оставя парчета и на тези, които не са могли да присъстват тази вечер. По някои места млин (баница)са символични белези за стопанските блага е разделяна на присъстващите.
И тук, както и на много други празници, основно преди Коледа, се гадае за бъдещото щастие. За тази цел дренови пъпки се слагат на живи въглени, като се наричат на един или друг от домочадието. Ако пъпките пукнат и се разтворят, намисленото или пожеланото ще се изпълни, здраве и берекет ще има. И много други гадания и наричания стават главно за женитбата на момите и ергените. За тази цел се използват не само дренови пъпки, но и чемширови листа, бръшлян и др.
Тия женитбени пророкувания са получили своя драматичен вид при надпяването на пръстените, което на много места по различни български краища става покрай Нова година. Девойките са в най-голямо вълнение. Пръстените, пренощували в бял медник под трендафилов храст “под звездите” (на открито), биват изваждани сутринта от малко момиче в присъствието на почти цялото село, а девойките препяват предварително щастието на пръстена, който ще бъде изваден:

Коя е честита,
На стол да седне,
Свекър да съди!
Или:
Коя е честита,
На зла свекърва!
Или:
Коя е честита,
В божи гроб да иде,
Хаджийка да стане!

На други места се казват прости гатанки, чийто смисъл за околните не е известен:

По море плува,
Жълтици брои! Иху!
(търговец или хаджия ще вземе),
или
През дол бега,
Цървул стега! Иху!
(хайдутин и др.)

Народът схваща, че новата година и астрономически е наближила към този празник: “От Св. Андрей до Св. Никола денят е увеличен колкото просено зърно, от Св. Никола до Нова година – колкото петел от прага да скочи!” – обясняват на някои места.
Какво ще бъде времето през годината, се показва на Нова година. За тази цел в източните български предели се прибягва до сложна процедура: в дванадесет люспи от крумид се слага по малко сол. Всяка люспа е наречена на един от месеците. На сутринта според това, колко се е разтошила солта съдят за дъждовитостта на месеца. За времето през годината се гадае и по сламата, по дърветата, и много други гатанки.
Нова година е първи ден, и за всичко трябва да се погадае!
Обобщени, обичаите на народната Нова година се оказват в основата си еднакви с много други обичаи през декември и януари. Сурвакарите са само една друга форма на коледарите. Първоначалният им смисъл са благопожеланията по случай настъпващото лято: то трябва да бъде весело и здраво. Този смисъл се вижда не само в благословиите, ами и в удрянето (сурвакането) с напъпилата свежа пръчка: тази свежест трябва да се предаде и на ударения.
За това, че сурвакането е сходно с коледуването личи и от маскарадния му вид понякога. ТОва се вижда и от западните български краища, където коледарите са интересно костюмирани.
Богатата трапеза и гаданията с нея са само материализирани новогодишни пожелания. Това, което се пожелава, трябва да присъства и на трапезата. Такъв е в голяма степен и смисълът на коледната – бъднивечерна трапеза, на много обичаи и при Андреевден, и на Никулден, Игнажден и др. Колкото до свинската глава, тук имаме интересен остатък от развит някогашен древен култ.
Що се касае до гаданията – те са нещо обикновено при всяко начало: Нова година ли ще е, първо засяване ли е, първа женитба ли ще е, първо агне ли ще се коли и т.н. – щом ще се пита за бъдещето, ще се пита в началото. А гадаенето и пожеланието в своя първоначален вид с аедно и съшо: гадае се за честитост, пожелава се "“естита нова година"”


26 / 11 / 2007 Добавил : Horo.bg administrator
Четения : 41726
Източник : folklore-bg.com

Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум


Коментари / оценки :  
22:02:22 26 / 07 / 2008 от Даниел (davail) Ето един хубав сайт: http://www.surva-bg.com/
1  



 НОВО
ФОЛКЛОРНИЦА КРАЙ ЕЛЕНСКО национален фестивал
ЧИТАЛИЩЕ НАПРЕДЪК 1869 - гр.Пирдоп,пл. Тодор
 КАЛЕНДАР

RSS  Следи във FaceBook  FAQ  Info  За нас  За реклама  Приятели  Pulsator  Platnata  В Интернет  Форум© 2018 Horo.bg