"ПЕСЕН СИНОР НЯМА" ИЛИ КАК "ПИРИН" ПЕЕ
Когато се запознах с Танцов състав „Пирин” и неговия ръководител Георги Георгиев веднага забелязах как тези млади хора освен майсторство, влагат душа и сърце танцувайки българските народни танци. Бяхме в Будапеща по покана на Лили Зафирова, по случай пет годишния юбилей на ръководената от нея фолклорна група „Зорница”. Направихме заедно прекрасно тържество – ние – Фолклорна формация „Стефан Кънев” при читалище „Славянска беседа” в София с диригент ст.н.с.,д-р Михаил Букурещлиев, Танцов състав „Пирин” от Бърно, юбилярите и други гости, почитатели на българския фолклор. След концерта, както става обикновено, засвири оркестър, завъртяхме заедно хора, запяхме любими песни, повеселихме се, опознахме се. И още тогава, през 2005 година, Георги спомена, че му се иска „Пирин” не само да танцува, но и да пее. Но всичко с времето си. За да запее човек, трябва „отвътре да му дойде”, сам да го пожелае. И ето, че точно така се случило. На няколко български събирания в Бърно една от участничките в танцовия състав, поздравява приятелите си не само с танц, но и с песен…и добре звучи, харесва им на другите, допяло им се, защо да не пробват и те. А Георги само това чакал…
Ето така получих първия e-mail от него с покана да отида, да ги прослушам и да кажа могат ли да пеят, не могат ли… Уговорихме се за детайлите и на 30 ноември кацнах на летището във Виена. Имах огромното удоволствие да пътувам заедно с голямата народна певица Валя Балканска и нейния гайдар, които идваха за няколко концерта в Чехия. Качихме се на колата на нашия любезен домакин Георги Георгиев и в приятна компания пътят до Бърно мина неусетно.
Очаквах с нетърпение срещата с момчетата и момичетата от „Пирин”. Малко се тревожех за езиковата бариера. Исках обясненията ми да стигат бързо до тях, за да имаме време да изпеем повече песни, да им разкажа повече подробности за красотата и разнообразието на българската народна песен. Но с подкрепата на Георги и съпругата му Яна се чувствах сигурна, че всичко ще бъде наред. Така и стана!
В съботната сутрин на първи декември, залата на Философския факултет в Бърно бе огласена не от мъдри мисли за смисъла на живота, а от кръшните български извивки, които с лекота правеха и чехи, и словаци, и сърби, и българи, участници в танцов състав „Пирин”. Неуверените им първоначално погледи, смущението дали ще могат да направят някой орнамент, дали ще издържат гласовете им равния тон на исовия двуглас, малко по малко се стопяваха и с всяка песен моята увереност и тяхното самочувствие растяха. А Георги всичко записва: „Да си припомняме, когато теб те няма, за да ни казваш какво да правим с тази извивка или онзи вокал”. Заредуваха се пиринските „Китчице, буйна лобода”, „Ай да идем , Яно”, с шопската „Море, проблеяло”, с тракийската „Дене, мъри”. Не пропуснахме и Коледа – „Стани, стани, нине” прозвуча с една сериозна мъжка опора в исото. А песните „Ако умрам ил’ загинам” и „ Митро, ле, Митро” почти нямаше нужда да ги учим – всички ги знаеха и пееха с удоволствие. Оправихме малко звукоизвличането – през леката усмивка да е, гърлено да излиза звука, не „окръглено”, както често се учи в чешките училища, и хайде да се запишем с камерата като на концерт. Тук е мястото да кажа, че домакините бяха подсигурили прекрасни условия в залата – с помощта на проектора, на екран пред хористите – танцьори, винаги стоеше изписаният текста на песента. Така само го превеждахме, изговаряхме по-ясно и оставаше повече време за музициране. В следобедните часове пък имахме възможност да гледаме и слушаме в залата танци и песни от различни фолклорни области, да обсъждаме стиловите особености на „диалектите”, да наблюдаваме детайлите в костюмите. А после пак запявахме… докато се усетим - навън се стъмнило. И така два дни. В приятна атмосфера, в непринудени разговори и обсъждания се убеждавах , че хората около мен с огромна жар попиват всичко свързано с България и българския фолклор. Интересуват се, ровят се, четат, слушат, могат , знаят, а сега, освен че танцуват и пеят добре! Беше огромно удоволствие да работя с тях. Оставих им още песни и съм сигурна, че ще продължат напред и сами в правилната посока.
Какви по-добри посланици на България от тях, какъв друг по-добър начин да разкрием пред света позитивния си облик на хора, уважаващи и съхраняващи националното богатство и традиционните си ценности!
За тези неща си мислех, докато самолета рязко снижаваше над мокрото софийско летище. И не обръщах внимание на бученето в ушите си, защото сърцето и душата ми бяха пълни с прекрасните спомени от трите дни прекарани с момичетата и момчетата от танцов състав „Пирин”. Сигурна съм, че няма да са последните, въпреки километрите разстояние и границите помежду ни, защото всички знаем, че „Песен синор няма”!
Петя Букурещлиева
гр. София,
05.12.2007г.
07 / 12 / 2007 Добавил : Horo.bg administrator
Четения : 33712
Източник : Петя Букурещлиева
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
13:44:31 07 / 12 / 2007 от hriska (mi4ence) Браво на теб,Пеше!Хубаво е,че все още има хора като теб и тези момчета и момичета от "Пирин".Продължавай в същия дух!
1 |
 НОВО КАЛЕНДАР
|
