ТРИФОНОВДЕН (ТРИФОН ЗАРЕЗАН, ЗАРЕЗАНОВДЕН, ТРИФОН ПИЯНИЦА) - 1 ФЕВРУАРИ
 |
Класическият фолклорен календар на българите определя за първи пролетен празник Трифон Зарезан — ден на лозарите, градинарите и кръчмарите - приемник и продължител на дните, посветени на тракийския бог на веселието и виното Дионисий. Според някои изследователи на тракийската култура Дионис е създател на света и топ управлява раждането, затова неговият символ - виното, е също влажно и топло. Празника наричат още „безносия" и в една народна легенда се казва, че Св. Богородица проклела Трифон да си отреже носа, защото й се присмял. А носът отколе е символ на мъжественост...
На този ден в миналото още по тъмно всяка стопанка прави обреден „трифонски" хляб, коли черна кокошка и я сварява, а като се сипне слънцето, с песни и музика всички тръгват към лозята. Там всеки стопанин разкопава с косера около най-едрата лоза, три пъти полива в кръг около корена й с алено вино, на четири места - колкото са посоките на света, захранва корена с хляб от обредната пита, ръсва пепел наоколо и едва тогава отрязва три пръчки от лозата. От тези пръчки свива венец, усуква го с червен конец, поставя го върху калпака си на главата и като се прекръсти три пъти, благославя: „Нека е хаирлия тази година! От лоза по шиник грозде да Берем, от кютюк по Бакър вино да налеем и през праговете да прелее!" После всички хапват - там, сред лозниците, а стопанинът, налял най-много вино през годината, става цар, миросан и благословен от стария цар. След туй с песни и игри, возейки царя на каруца без канати (а на много места и върху ръцете на двама мъже), та „с нозе земята да не стига" като божи пратеник, всички тръгват към дома на царя, където веселието продължава до късни нощи.
Трифон Зарезан е денят, в който лозите “проплакват”, който е в чест на лозата и на самите лозари. Пременени, снабдени с приготвен кравай, бъклица с вино, съдинка с ракия и гозби стопаните отиват на лозето и отрязват пръчките на една от лозите. Орязаните места се поливат с вино и ракия, за да се роди повече и по-хубаво грозде. Преди зарязването свещеникът извършва общ водосвет за здраве и плодородие. Отиването до лозята представлява весело шествие, водено от избрания цар на лозята – опитен лозар и честен стопанин, възкачен на кон и коронован с венец от лозови пръчки. В дома си “царят” устройва угощение в благодарнаст на оказаната му чест. Избирането и оставката му са били винаги много шумни и тържествени, подсигурени с много съдинки вино и неспирни наздравици.
Трифоновден е празник в чест на Св. Трифон, който е покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Рано сутринта на празника стопанката омесва и опича хляб, който някъде украсяват с цвят от лоза. Тя приготвя още и пълнена с ориз или булгур кокошка. После слага хляба,кокошката, бъклица с вино и шише с осветена вода в нова или чиста вълнена торба. Стопанинът нарамва торбата и заедно с останалите мъже от селото отиват при лозята. Всеки от тях отива на своето лозе и първото, което прави е да се прекръсти, обърнат към слънцето. После отрязва от три корена по три пръчки, полива отрязаното място с вино и благославя: "Колкото капки, толкоз коля грозде". Този обред се нарича "зарязване". След това всеки лозар поръсва лозето си със светената вода за плодородие и за предпазване от градушки.
След "зарязването" всички се събират на обща трапеза сред лозята или на оброка. В някои райони на страната преди да седнат на трапезата, мъжете първо избират цар, който да води пира. Цар може да стане всеки, но обикновено се избира някой по-заможен или "късметлия", при чието царуване е имало голям берекет. Избраният цар поднася бъклицата, зарязва и благославя: "на всяка лоза по шиник, от всяка по чебър".
След пиршеството всички се отправят към селото, като начело е царят, когото носят на рамене или теглят с колесар. В селото лозарите обикалят всяка къща. Стопанинът ги черпи с вино от бяло котле, като дава първо на царя, а после и на останалите да отпият. Колкото вино остане се плисва върху царя с думите: "Хайде нека е берекет. Да прелива през прагове". След като обиколят цялото село всички отиват в дома на царя и той е длъжен да черпи всички с вино.
Празникът се нарича още "Трифон пияница", защото царят задължително трябва да се напие - тогава ще има берекет по лозята. В отделни райони на страната на този ден се извършват и много други магически действия. В Скопско поръсват лозето с пепел, за да е едро. На други места изкопават дупка в средата на лозето и в нея заравят светена вода. Това се прави за предпазване от градушка.
От Трифоновден започват Вълчите празници (Трифонци).
Църковен празник: Св.Трифон - един от светците-лечители, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това спечелил голяма слава. Осъден е на смърт от Декий Траян и загива мъченически.
Обредна трапеза: прясна пита, пълнена кокошка, печена луканка, омлет, тутманик.
Именници: Трифон(ка). Името значи "обичащ веселието и удовоствието".
Забележка: Празникът по стар стил се пада на 14 февруари. По нов стил на 01 февруари.
07 / 08 / 2007 Добавил : Пламен Славов
Четения : 17502
Източник : Selo.bg и www.traditions-bg.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
