ТРАКИЙСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ
 |
Тракийската етнографска област се простира в южната част на България - на север до Средна и Източна Стара планина, на запад до Рила и Ихтиманска Средна гора, на юг до Пирин, Родопите и държавната граница с Гърция и Турция и на изток до Черно море.
Движенията в тракийските танци са съсредоточени главно в краката. Тракиецът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Един от основните стилни белези на българския танц — насочване на акцентите в движенията надолу, е подчертан и в тракийския танц, особено в мъжкия, което показва връзката на българина със земята.
В по-малка степен са акцентите, насочени нагоре, следвани веднага от движения и акценти, насочени отново надолу към земята.
Ръцете вземат много голямо участие в танците от Тракия. Те имат своя специфична изява и в женските, и в мъжките танци.
Ръцете на тракийката са меки, пластични, с освободени от напрежение китки и лакти, допринасящи за красотата на движенията - като в „Ръченицата", „Касъмската" и „Трите пъти". В някои танци ясно се виждат движения, заимствани от бита - „месене на тестото", „точене". В други движенията са организирани ритмично и хармонират с движенията на краката.
Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство, той респектира със сложните пляскания в „Ръченицата" и „Касъмската", а в много случаи ръцете му са освободени от напрежение и ритмично се изнасят вдясно и вляво, напред и назад, като изразяват преди всичко дълбоко вътрешно преживяване при танцуването.
Дори в хората, когато са в хват - за пояс, за длани с ръце, спуснати надолу и особено за длани със свити лакти, ръцете ритмично реагират и допълват движенията на краката, като допринасят за изграждане цялостния облик на танца.
Тракийските народни танци съществено се различават от танците на другите области. Често те се играят в умерено темпо, което се среща главно в женските и смесените танци. Бързи са мъжките танци, но бързото темпо се редува с умерено за отдих на танцуващите.
Външната форма на хората е запазена и до наши дни - „сключени", „скъсани" („водени"), хора „на леса". Типична за Тракия е и разкъсаната форма на танца.
Смесените хора се играят навсякъде в Тракия. Най-често срещани са „правите" хора, играни най-вече „водено".
17 / 08 / 2007 Добавил : Пламен Славов
Четения : 42526
Източник : Borislav
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
