ШОПСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ
 |
Шопската етнографска област се простира в западната част на България, като на запад достига до държавната ни граница със Сърбия, на север до Ботевградско, на юг опира в Софийското поле, Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско и на изток граничи с долното течение на р. Искър.
Шопът танцува леко приклекнал, често приведен леко напред. В част от танците, движенията и акцентите са насочени надолу, към земята, сякаш шопът се бори, гази и мачка въображаем противник, повален на земята. В други танци пък движенията и акцентите са насочени нагоре, което изразява стремеж за откъсване от земята. Това допринася за формирането на впечатление за изключително разнообразие, лекота и пъргавина на шопския танц - това го прави различен от танците на всички останали области в страната.
Пружинирането, което е стилен белег за българските народни танци, се среща и в шопските танци. То се осъществява при стъпването от пръсти към цяло ходило. Пружинирането в шопския край е по-отчетливо, като в някои случаи при мъжките танци е и по-рязко. За разлика от другите области на страната, пружинката в танца на шопа е с по-малка амплитуда – следствие от играта му в бързо темпо. В пружинирането например на тракиеца - дори и в бързото темпо, има известна плавност, мекота, то като че ли е равно, с повече насоченост към земята, а шопът, едва стъпил на нея, бърза да се откъсне, да отскочи в някои моменти високо нагоре, да се докосне за кратък миг пак до земята и отново, пълен с енергия, да се отдели от нея.
Движенията в шопските танци са наситени с дълбока вътрешна динамика и сякаш идват отвън и се затварят дълбоко в танцуващите.
Формите на шопските хора са “сключени хора”, “водени”, хора “на леса”, като се среща и разкъсаната форма на танца – в игрите “по саме” и “по двой”.
Най-популярното и изпълнявано във всички райони на Средна Западна България е “воденото” хоро “за пояс”, наричано още “Селското”. Играе се от жени и мъже – смесено.
Характерът на шопския танц е специфичен, отличаващ се силно от северняшкия и тракийския народен танц. Емоционалното състояние на шопа е неразривно свързано с изпълняваното хоро или игра, т.е. системата от вътрешните и външни проявления и белези на танца се намират в непрекъснато единство.
За шопския народен танц, най-вече мъжкия, са характерни провикванията. Те са естествен израз на емоционалното състояние на танцуващите и носят характер на мъжественост и войнственост, на специфично настроение и усещане, които не се срещат в танците от другите етнографски области на България.
30 / 08 / 2007 Добавил : Katerina
Четения : 63957
Източник : Borislav
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
00:51:48 07 / 01 / 2009 от daniel (dakata) Da we.Nai izvestnoto horo tuka si e graovsko(selsko)!!I ot tam ve4e sa 4etvornoto i petruninoto :)
20:09:09 17 / 10 / 2007 от ivo (speed) Извинете "шопско" хоро
20:07:27 17 / 10 / 2007 от ivo (speed) Много добре е обяснено но обаче има едно нещо където трябва да направите.Качете хорото "За пояс" защото това е най-известното хоро в шопската етногравса област!!!!!!!
16:17:02 18 / 09 / 2007 от karim (karim4o) this horo is the best dance i really like it.
az mnogo harisvam horo
11:19:35 05 / 09 / 2007 от Katerina (perco) fhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhh
11:19:11 05 / 09 / 2007 от Katerina (perco) supeer
1 |
 НОВО КАЛЕНДАР
|
