Във вихъра на българските и гръцки народни танци
Навъсен късен следобед е – събота първи ноември. С момчетата и момичетата от танцов състав ПИРИН пътуваме за Прага. Поканени сме да се представим на гръцката танцова забава ораганизирана от пражките гърци по случай техния национален празник „Охи!”, което на български означава „Не!” .
На 28. октомври 1940 година гърците са казали своето решително „Не!” на италианските фашисти, които са искали да окупират страната. Гърците не са отстъпили на по-силния противник и за това са си заслужили възхищението на цяла Европа. Всяка година на този ден гърците по цял свят организират празненстава по случай празника.
Ние българите от Бърно сме редовни посетители на гръцките танцови забави, но досега не бяхме имали възможност да посетим такава във Прага. Любопитни сме да разберем какво ни чака.
Преди Прага попадаме в гъста мъгла и когато най-накрая слизаме от колата пред хотел Белведер в квартала Холешовице посреща ни много по-хладен въздух от този на който сме свикнали в Бърно. Въпреки, че забавата започва чак след час, танцовата зала на хотела вече е пълна с празнично облечени хора. За жалост преобладават скучният черен и бял цвят, а няколко младежи с дънки видимо се открояват от останалителите. До нашето излизане има още много време, но за по-сигурно още сега отиваме да се преоблечем в носиите.
Когато малко след шест часа, когато трябваше да започне програмата, надниквам в залата, виждам, че на сцената още нищо не се случвава. Сядаме на отредената ни маса на балкона и търпеливо изчакваме нашето излизане на сцена. Масите вече са запълнени, стъклените чаши звънят и от всички страни се чува весел смях. Разглеждам лицата на присъстващите. Преобладават мургавите физиономии с типични гръцки черти и тъмни коси. Тук-таме се мярка някоя руса глава, най-вероятно принадлежаща на някоя чешка съпруга или съпруг или просто на любител на неповторимата атмосфера на гръцките вечери. А на какво всъщност се дължи тази неповторима атмосфера? Със сигурност на танците. Гръцките танци са подобни на нашите. Гърците също танцуват във кръг хванати за ръце. Цяла вече на забавата свири жива гръцка музика различни танци. Разбира се всеки може да се хване на хорото и да научи стъпките.
Програмата започва с почти едночасово закъснение. След уводната празнична реч на председателката на Гръцката общност в Прага, от която не разбираме нищо, защото е изнесена изцяло на гръцки, следва концерта на почти петдесет членен гръцки хор. След това идва нашият ред с българските танци. Танцуваме, наслаждаваме се на аплауза и...край на задълженията за днес. Остава само да сменим носиите със „цивилно” облекло и да се впуснем във вихъра на гръцките танци.
Гръцката група „Акрополис” свири неуморно една мелодия след друга, едни до други танцуват млади и стари. Някои танцуват уверено и показват сложни фигури, други, които са за първи път на гръцка забава плетат крака и се стараят да хванат началната стъпка. На бара се предлага традиционния гръцки аперитив узо и също така традиционни чешки хлебчета, които свършват за нула време. Това е всъщност малко разочарование за мен, защото се надявах да опитам вкусните гръцки ястия, които обикновено се предлагат на гръцките забави. На хорото се хващам когато оркестъра засвирва първите ноти на популярния гръцки танц сиртаки. Този танц всъщност е бил създаден изкуствено специално за Антъни Куйн във филма „Зорба гърка” от 1964 година. Други пък казват, че това е прастар танц, който се е прославил чак със този филм.
Атмосферата в залата става все по-весела и свободна и идва време за танцовите имровизации. Следващия танц се казва замбеикико и е представлява деветдесет и девет процента импровизация. Хората в залата оформят няколко кръга, посредата танцува винаги един танцьор, другите пляскат с ръце в ритъма на музиката.
Към единайсет часа залата обикаля групичка малки деца. Продават билети за томболата, кочто започва във полунощ. Когато са раздадени всички награди, включително и първата – самолетен билет до Атина, оркестъра изсвирва още няколко танца и обявява последното парче. Хората започват малко по малко да се разотиват.
Време е и ние да се сбогуваме, защото ни чака дълъг път обратно до Бърно.
Катерина Ненкова - кореспондент на ХОРО БГ
05 / 12 / 2008 Добавил : Horo.bg administrator
Четения : 14313
Източник : Катерина Ненкова - кореспондент на ХОРО БГ в Република Чехия
Дата на провеждане : 01 / 11 / 2008
Продължителност : 1
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
