ГЕРГЬОВДЕН (ГЕРГЮВДЕН, ГЕРГЕВДЕН, ГЮРГОВДЕН, ДЖУРДЖОВДЪН) - 6 МАЙ
 |  |
Гергьовден води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. „Георгиус" идва от старогръцки и значи „земеделец".
Народен празник в чест на Св. Георги, който според народа е покровител на овчарите и стадата. Този празник е свързан с богата обредност, която засяга всички страни от живота на българина. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и осигуряване на здраве и благополучие.
В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичва дома и кошарите. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото на паша, а когато се върнат се извършва обредно доене. На Гергьовден се коли агне като жертва на светеца - покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави на зелено в църковния двор, край селото, край кошарите. Освен печеното агне се носят и други обредни храни. Особено място заема Гергьовденския хляб. В Източна България младите булки стоят прави да трапезата, за да станат високи конопите. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. Около трапезата цял ден се играят Гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или бременна жена със зелено клонче. За здраве всички са мерят и се люлеят на люлки. Със същата цел сутрин рано на празника здрави и болни се търкалят в росна трева. За плодородие всеки стопанин заравя Великденско червено яйце във средата на нивата си. На места се пали и сламата останала от Коледната вечеря на нивата.
За да не се вземе плода на нивите и млякото от добитъка чрез магии, стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъка като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (виж ладуване).
В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, после играят три леви хора, „къпят се в роса" за Здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки „мълчана вода" пият — за лек.
За празника месят най-различни хлябове - кръсташки, овчарки, колаци и кравайчета или специален кравай за Св. Георги, който се прави от невястата на дома. Той е кръгъл по форма и отгоре се полага кръст от тестени пръчици, чиито краища са завити. в средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестен венец. Между стените на кръста има положени четири кравапчета, а кръстът е обкръжен с „несклопена ограда" - полукръг от тесто, назъбчен с огрибката.
Стопанинът коли и гергьовденското агне, разбира се, след като го захрани обредно и закичи с гергьовденски венец - от черничева пръчка и коприва, увити с червен конец. „Къносва" на кръст лицата на децата с кръвта, за да са здрави и Зли очи да не ги урочасат. А костите на изяденото агне заравят в мравуняк, за да се множат овцете както мравките. След празничните трапези цялото селище се събира на хорището, където младите се теглят на кантар, люлеят се на люлки за здраве и играят ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото.
Гергьовденски курбан: За този обичай се избира първото родило се мъжко агне. Окичва се се цвете, на дясното рогче се закрепва свещичка и се запалва преди коленето. В Южна България колят агнето в градината под плодородно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак на челата на децата, за да не ги ловят уроки. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за "да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката - "да тече млякото като вода". Гергьовското агне се пече цяло и се окичва със стрък зеленина.
Гергьовденски хляб: Боговица, кравай, колак, пита за Св.Георги, просфор, овчарник, кошара, балтак и др. - приготвянето му става предишния ден. Забърква се с нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна - с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката е облечена в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец.
Църковен празник: Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и от християни, и от мюсюлмани. Син на богати родители - християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е обезглавен в 288г. по времето на император Диоклетиан. Св. Георги се превръща в покровител на войната и войската. Народни поверия описват Св. Георги като змееборец и драконоборец.
Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло, свинска пача, яйца.
Именници: Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.
21 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 23006
Източник : traditions-bg.com и www.kroraina.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
