КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА (КОСТАДИН ГОСПОДИНОВ ДЕН) - 21 МАЙ
 |
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, КОЦЕ !
Този празник обикновено се празнува без обичаи и обреди. Тачи се само в някои райони на страната и се чества за предпазване от градушка. На този ден колят курбан и цялото село се събира на обща трапеза. В Родопите това е голям празник на овчарите. В Южна България традиционен за празника е обичаят нестинарство.
На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите. името им днес е само спомен, който буди почуда и възхита от силата на българския дух. За това, как българите са започнали да играят по жарава, има стара легенда от Странджа планина:
Било много отдавна, в ония времена, когато Господ ходел всред хората. Един ден му дотежало да се разправя с хорските дела и намислил да си намери помощник. Чудел се как да го изпита във вярност и наумил. Наклал огън до небето и събрал всички ергени. Когато огънят станал на червена жарава, рекъл: „Който влезе в огъня с боси нозе и ми поиграе по жаравата, той ще ми стане помощник!" Гледали ергените живата жар и не се решавали да се събуят. Но се намерил един смелчага, името му било Костадин, влязъл бос в огъня, играл в огнената жарава и нищо не му станало. Него взел Господ за помощник.
Минало година време и на Костадин му се приискало да се ожени. Господ кандисал и, за да му избере достойна невяста, подложил момите на същото изпитание. Мома Елена играла боса в огъня и Бог благословил този ден да носи името на двамата - Костадин и Елена.
Оттогава българите играят нестинари.
Още в зори млади и стари подготвят дървата за огъня. Настане ли вечерня, клепалото бие. Момчета с икони и нестинарите обикалят три пъти около черквата и застават до разстланата жар. Писва гайда, тъпанът зачестява и нестинарите заиграват с боси нозе. Първом около огъня, а като ги „прихване", нагазват в жарта. Ритъмът е омаен, обземащ, свещен, накъсван от пронизителното нестинарско „ва-а-ах!" играят с „опашатата" икона, пипат с ръце жарта, а около тях огнената вакханалия пръска на талази искри.
Нестинарят играе в огъня без да усеща болка и да изгаря нозете си, въпреки че температурата на разтопената жар е между 400 и 800 °С. По ходилата му няма никакви следи от изгаряния и на другия ден топ ходи така леко и свобод-но, както и по време на играта в огъня. Това за вярващите е явно доказателство за свръхчовешки сили - светеиът в този ден пази нестинарите. Някои обясняват обезчувствяването и неизгарянето на ходилата с външни средства — с газенето в кал, със загрубяването на стъпалата през лятото или пък с използването на лековити мазила. Но етнографи са доказали, че нестинарите не из-ползват никакви помощни средства. То-гава? Една от причините за неизгарянето е, че огнеходците преминават много бързо върху жаравата, като задържат стъпалата си само за части от секундата. Но има и друго, много по-важно обстоятелство - подготовката да станеш нестинар. Между средствата за подготвяне на екстаза у нестинарите съществено значение има постът, очистването с вода, съзерцанието и психическата нагласа, именно чрез психическа нагласа се постига охлаждане на крайниците, свиване на кръвоносните съдове на краката и изчезване или намаляване усета за топлина, съответно за болка. Екстазното състояние, в което нестинарят изпада по време на обреда, още повече засилва физиологичната пренагласа към обезболяване и неизгаряне.
След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички За здраве и берекет.
Църковен празник: почти в цялата страна този ден се чества само като църковен празник, посветен на Константин Велики и неговата майка Елена. Според преданието Елена открива Христовия кръст в Палестина (Кръстовден). По време на управлението на Константин Велики в издаден Миланският едикт (313г.), с който християнството става държавна религия.
Именници: Константин(а), Елена
21 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 13455
Източник : traditions-bg.com и www.kroraina.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
