СПАСОВДЕН
 |
Този празник е подвижен и се чества на четиридесетия ден след Великден. На този ден Христос заедно с Богородица и апостолите, се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим и се възнася на небето. Това е последният Велики четвъртък. Вярва се , че на този ден душите на мъртвите, освободени на първия велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница. Още в сряда вечерта или на самия празник жените отиват на гробищата и извършват обредните действия, характерни за всички задушници. Спазват се забраните за работа - не се пере, не се шие, тъче, оре.
Характерни за този празник са и обичаите за дъжд. Момите облечени като булки се хващат на хоро. Вярва се, че те ще се омъжат до следващият Спасовден.
На този ден се изпълнява и обичаят "ходене на росен". Народът вярва, че росенът цъфти срещу Спасовден и тогава идват да го берат русалиите и се кичат с цветовете му. Вечерта преди празника болните отиват на местата, където се знае, че цъфти росен. Те лягат на земята и до тях се оставят нова кърпа, специално приготвен хляб и паница с вода. По това какво има върху кърпата или в паницата на следващата сутрин, гадаят за съдбата на болния. Ако има зелено листо, това означава оздравяване, ако има пръст или суха шумка - предвещава смърт. Донесените неща се оставят на поляната. Често болният изпива водата от паницата или се търкаля в росната трева с надеждата да оздравее.
Голям празник е това, шарен празник - ден на Св. Спас, защото бил спасител и всичко живо на земята ляк дири от него. На тоя ден ако вали -„Златен дъжд" му думат, златен за треви и билки, златен за ниви и овошки.
Още вечерта срещу Спасовден, който човек е болнав, взема зелена паница, Зелено бърдуче или зелена стомна, увие ги в бял нов пешкир, тури в бохчата просорясана пита и варена кокошка и подир залез слънце тръгва „на росен". Като преспи на открито и росата го нароси - оздравява, защото тая вечер самодивите лекуват всички болежки -Св. Спас ги праща при хората. Затуй на сутринта болните дар оставят на поляната, където са преспали - яденето, което носят, и везан пешкир, чорапи или кенарена риза. Овчарите, като изкарат рано овцете, се гощават и вземат даровете, като благославят за изцеление на болните, и благословията им е кадемлия.
Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с „Христос воскресе!" и отговарят „Во истина воскресе!", пак боядисват червени яйца и ги раздават по комшиите. Ходят и на гробищата. Там, на гроба се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалия. После се прелива с водица, само с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят.
После на мегдана се събират млади и стари, и хора играят, ама повече на песен и първото хоро е винаги наляво, за помен на умрелите — да помагат на живите.
Именници: Спас, Спаска;
21 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 12247
Източник : traditions-bg.com и www.kroraina.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
