ЕНЬОВДЕН (ЯНОВДЕН, ИВАН БИЛЬОБЕР, ИВАНДЕН, ДРАГАЙКА) - 24 ЮНИ
 |  |
Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест.
В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магьосниците - бродници, през нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви.
Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойка.
На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването. В Югоизточна и Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова буля.
Еньовден е основна, повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното слънцестояне, когато денят е най-дълъг, а нощта — най-къса. Еньовден е любим летен празник на млади и стари, който разделя годината на две. Вярвало се, че след него зимата тръгва по своя дълъг път към хората. Приказката, как Еньо намята своя кожух и тръгва за сняг, напомня, че е време да се помисли за дългите студени месеци.
Сутринта на този ден се става рано, за да се види как слънцето „се обръща до три пъти", а който успее да се „изкъпи" в росата - болестите ще бягат от него до следващия Еньовден. Старите хора разправят:
"Някога много, много отдавна в едно село двама луди-млади - Еньо и Стана, много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село. Вдигнали тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат. Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Поболял се любимият й Еньо от мъка. Локал е цели девет години, девет постелки изгнили под него. През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и настанал мор по хората и добитъка. На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо. „Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане..." Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал. Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели За любов и севда. "
Та оттогава останал обичай на Еньовден момите „булка" да правят и песни да пеят за венчило и голям берекет. После „напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а свирните и хората в този ден нямат край.
Еньова буля: Срещу празника всяка мома приготвя китка (или по една за всеки член от семейството) и ги поставя в котле с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува "под звездите" под трендафил. Сутринта момите приготвят Еньовата буля (четири - пет годишно момиче, облечено с булчински дрехи, с червено було и булчински украси на главата). Цялата група обикаля селото, като момите се изреждат да носят Еньовата буля. На всеки кладенец или чешма спират, излизат на полето по ниви, градини, кошари, като пеят еньовденски песни за плодородие и любов. По време на цялото шествие Еньовата буля маха с ръце, имитирайки летене. Към нея се отправят въпроси за бъдещата реколта, а случайните отговори се приемат за предсказание. След обиколката групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни - предсказания. Ако надпяването е само на момински китки, се гадае за женитба, а ако се правят китки за всички се гадае за здраве и плодородие.
Църковен празник: Рождението на Св.Йоан Кръстител.
Именници: Янко, Янка
21 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 19071
Източник : traditions-bg.com и www.kroraina.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
