АНДРЕЕВДЕН (МЕЧКИНДЕН, АНДРЕЙ, ЕДРЕЙ, ЕДРЕВДЕН, ЕНДРЕЙ) - 30 НОЕМВРИ
 |
В народния календар се приема за началото на зимния празничен цикъл. Свързва се с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва като пиле в яйце. Празнува се в чест на мечката.
На този ден рано сутринта в котле се вари царевица, която е оставена да кисне във вода от предишната вечер. Когато се свари се хвърля нагоре в комина с възклицание: "На-а-ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!" В котлето се слага още по няколко зърна, от всичко, което се сее в полето и градината: боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес и т.н. Това се прави, за да се ражда и да наедрява всичко, което се сее и сади.
Обредна празник: Св. апостол Андрей Първозвани е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър. Проповядва Християнското учение сред балканските народи. Разпнат на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен като "Андреев кръст".
Обредна трапеза: варени житни и бобени зърна, прясна пита.
Предания: Българите го наричат още „Мечкинден". и с легенда разправят:
...Някога, много, много отдавна в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил за друга, която също имала момиче. Но мащехата обичала повече своето си дете, а завареничето карала да върши цялата къщна работа, и все била недоволна. Веднъж, когато било много студено, дала на завареничето черна вълна и заръчала да я пере дорде стане бяла. „Иначе не се връщай у дома!" - рекла мащехата. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Започнало да пере, но... черната вълна бяла не става. Цялото вкочанено от студ приседнало на брега и заплакало. А щом заплакало, пред него се появил белобрад старей. "Защо плачеш момичение?" — благо попитал старикът. Момиченцето разказало всичко, а добрият старей добавил: „Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой." После внезапно, както се появил, и изчезнал. Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха ядно отворила вратата, в миг останала изумена - пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце. Още повече се разлютила повторията, като разбрала как детето се превърнало в златно и решила да изпрати и своето дете, та и то да стане такова. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата. Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не идвал. измръзнало и заплакало. А като заплакало, в миг се появил белобрадият старей. „Защо плачеш момиченце?" — попитал старецът. „Тебе чакам, дядка - сопнало се момичето, искам да ме направиш Златно и да си вървя." „Хубаво, моето момиче, наметни си вълната и си отивай в къщи" - рекъл старецът и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и отърчало към дома. А мащехата, щом дочула стъпки, бързо отворила вратата, но още по-бързо я затворила, защо-то пред себе си видяла една голяма черна мечка. Дядото наказал злата мащеха като превърнал детето й в мечка...
Оттогава в тоя ден разказват приказката за мечката.
С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората".
От Едрея денят започва да расте, „колкото просено зърно".
Именици: Адриана, Андрей („мъжествен").
22 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 15692
Източник : traditions-bg.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
