Една българска мъдрост казва, че „Името прави човека", а друга добавя - „Човек без име не е човек".
Някой, порицаващ постъпката на друг, казва „зачерни си името" или „посрами си името". Затова в миналото честването на именния ден за българите бил един от най-тачените семейни празници. Много от старите хора не знаели точния ден на своето раждане - за ориентири използвали големите календарни или трудови празници. Появата „на белия свят" определяли, като казвали: „роден съм след Димитровден, по вършитба, пред гроздобер или на Богородица", именният ден е важна дата в живота на българина, затова и поздравът за именника е „Да ти е честито името!"
Според старите вярвания всеки човек с появяването си е орисан да има дух-покровител, който го напътства през целия му живот на земята, пази го от злини, помага му в трудни моменти и го насочва към добри дела. А след смъртта на човека този дух придружава душата на покойника в отвъдния свят, при представяне-то й пред Бога. Приживе духът-покровител стои на дясното рамо на човека. На лявото стои пратеникът на дявола и подтиква човека да върши злини. Така, ако духът-покровител е слаб, човек става зъл или постоянно боледува, ако е силен - човекът е здрав, добър и благодушен. Затова всяка година трябва да се отдава почит към духа-покровител на именния ден на човека, защото този дух е внушил на родителите какво име да се сложи на новороденото. Според обичая на гости се ходи без покана — от уважение към именника. Както е било 6 древността, когато целият род се е събирал на жертвен курбан за почит към патрона, да се заздравят
родовите връзки, да се усетят като едно цяло в общността.
В днешно време именният ден за българите е своеобразно огледало на характера на
социалните връзки, с които е обвързана личността. Човек споделя радостта си с колеги, в семейна среда или в приятелски кръг, защото животът му протича в много по-широки хоризонти от тези на патриархалния бит в миналото.
Празникът на името е повод да изпитаме радостта от общуването с близки хора, да внесем топлина и одухотвореност в потока на делниците.
