Пасял овцете, когато при него се появили някакви хора. Те го накарали да мине през страшен огън. „От горещината в съня се събудих, плувнал в пот. Кръстникът ми Николай Топчийски по това време беше нестинар на Горублянското ханче. Споделих с него видението си и той отсече: това е знак свише – влизаш да играеш в огъня“, спомня си Илиян. Нестинарството се превърнало в призвание за него. Мести се да живее в София. Заваляват и поканите за участия в цялата страна – Свищов, Бургас, Русе, Варна, Дупница. Не са рядкост и пътуванията в чужбина – Гърция, Македония, Турция, Италия, Унгария.
От 2007 г. Илиян обучава МЕДИУМИ в град Мюнхен – Германия. За тях това е начин за израстване на по-горно ниво в тяхното ментално развитие.
Като човек зачитащ и бранещ фолклорните традиции, той предава всичко, което знае на своята дъщеря, Мария Йорданова, която в момента е ученичка в Националното училище за танцово изкуство, гр. София.
А танц върху огън без гайда и тъпан не бива.
Всяка година в навечерието на църковния празник св. св.Константин и Елена Илиян се подготвя за изпълнението си пред хората в с. Струмяни. За тях това е най-атрактивното нещо на селския празник. Удовлетворението е взаимно. Местните обожават нестинарството, а той пък е удивен от гостоприемството им и зачитането на изкуството му. Върху жаравата не вижда и не чува нищо. Илиян обяснява, че никога не е наясно колко ще трае играта му. Тя зависи от настроението му, от публиката, от обстановката. Може да трае 5 минути, може да стигне и до 25 минути. Около 10 минути са му необходими, за да се съсредоточи. В тези мигове той не чува и не вижда нищо наоколо. Сам със себе си е. Разстила огъня. Събува се. Взема иконата на св. св. Константин и Елена и под звуците на гайдата и тъпана тръгва край огъня. В началото стъпва неуверено и дори страхливо. Хората се питат дали въобще ще припари до жаравата. Но изведнъж той разсейва съмненията им. Влиза насред огнището, връща се, пак е вътре, отново излиза. Движенията му не са случайни. Ту на кръст минава през огъня, ту на кръг. Все с танцова стъпка и с иконата в ръце. Всички са притихнали. На 20-та минута танцът спира. Аплодисменти огласят мегдана.
