ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
 |
В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий" край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят вапиани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!" По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават. в друго предание се раз-казва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и топ!" в същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла.
Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI век. в Западна България шарените яйца наричат „перашки". Някои изследователи смятат, че името „перашка" е производно от праславянската дума „пер" със значение „бия, удрям, бие град, удря гръм", като възлиза към по-стара дума „квер" със значение „дъб", от която е произлязло името „Перун" - названието на бога на гръмотевиците. При това по дребните български земи четвъртъците са тачени като дни против гръм и да не бие град по нивите. Защото четвъртък се е смятал за ден на Перун, името „Перундан" (Перунов ден) е със значение „четвъртък" в езика на по-лабските славяни. в това е и унаследената традиция яйцата да се боядисват в четвъртък.
Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден. Не се чупят, лечебни са и първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първата бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.
В стари времена рисуването на великденските яйца ставало предимно в селата. За града това било нетипично явление. изключение са били гравюрите на монасите от по-големите български манастири, иначе боядисването и изписването на яйцата било задължение еднакво за моми и за възрастни жени и продължавало и в събота, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.
Най-използваната боя в миналото е червената, получавана от отвара от растителност или от варзия. в Родопите са използвали и отвара от изсушеното насекомо „кощенил" или стръкове риган, бран по Еньовден. Пак там е използван и специален резец, „писалка" с восък и туткал. „Писалката" е изработвана от малка куха тръбичка от сух бъзак или камъш, с писец от свита на руло и заточена на камък сребърна паричка. Орнаментиката на обагрените великденски яйца включва растителни мотиви, преплетени със соларни свастики, 300-морфни изображения на пеперуди, риби, пилета, стилизирани форми на змии и паяци, както и геометрични и схематични антропоморфни изображения. Естествено изписвачката никога не забравя да Закодира и ортографските елементи на народния поздрав „Христос воскресе".
23 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 11067
Източник : www.kroraina.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
