КУКЕРИ
 |
Кукерите, наричани още бабугери, станчинари, сурвакари или джамалари са българските карнавални фигури - мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Игнажден и Богоявление в Западна България те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оран, сеитба и други.
Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния - мамутонес (Mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси.
В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.
Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украса. И тук преобладава червения цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината. Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени за винаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.
В някои селища през нощта срещу Нова година се изпълнява обичаят "камили". Важно място сред подготовката му заема осигуряването на обредния реквизит. В основата на обичая стои древната огромната идея за превъплъщението, затова голямо значение се отдава на маската, като основен характеризиращ компонент. Маските по изумителен начин е проявена голямото майсторство и е изразена голяма фантазия. Те се съхраняват грижливо и всяка година се освежават. Традиция се забелязва при предпочитането на определени материали, така и в образите, символиката и начина на обработката на маските и костюмите. Всяка епоха внася нови участници в обичая.
"Камилата" правят от две върбови дръвчета, с дължина 1 - 1,5 метра, които са съединени в двата си края с две перпендикулярни пръчки. Двете успоредни дръвчета са свързани с няколко извити пръчки от габър или дрян. Така направения скелет покриват с чул. Главата на "камилата" е покрита с кожа или на нея е нанизана невестулка. Завързват хлопки отпред и отзад на "камилата" и й поставят опашка. Така направената камила носи момък, който е облечен в носия, с бели навуща, с черни върви, обут в цървули. Момъкът трябва да бъде здрав и силен, за да може да играе и при среща с друга "камила" да я победи.
Дивиджиите са облечени в кожуси с козината навън. На кръста се завързват кожен ремък и на него прикрепят отзад звънци и хлопки. На главата си поставят маска. Маската се прави от шаяк и се украсява с цветни конци, панделки, дантели, пулове. Дивиджията носи в едната си ръка дървена сабя, а в другата топуз. В миналото в обичая участвали само ергени, през последните години вземат участие и женени мъже.
След излизането на коледарите на двора играят дивиджиите и камилата, носеща името "Марийка". Те говорят малко и извършват различни ритуални действия. Участниците в обичая не трябва да бъдат разпознати от своите съселяни за да бъде привлечено плодородието и игрите им да бъдат успешни. Маската им дава възможност да извършват действията, които в друго време без маска биха били възприети като разпуснатост и разюзданост. Маскираните скачат, дрънкат със звънци, търкалят се по земята, точат сабята си с топуза, правят различни шеги. Клатушкането и повалянето на участниците се прави с цел, да легне от тежко жито класът на нивата. Чрез търкалянето по земята те се стремят да поемат жизнена сила от земята, за да бъдат здрави. На звука на звънците се приписват профилактични свойства, прогонва се всякаква лошотия. Те са неизменен атрибут на карнавалните игри у всички народи и се смята, че имат предпазно, отгонително-магично въздействие.
Камилата пада на земята, дивиджията започва да си точи сабята, като обяснява на стопаните: "Камилата ми идва от далеч и е обосяла, трябват ми пари, за да и купя подкови, иначе ще трябва да я заколя." Домакинът дава парче наденица за подкова и пари. Диведжията "подковава" камилата, като върху крака и държи топуза и удря със сабята. Но камилата пак не става, тя се е разболяла, трябва и лекарство – парче кебап, за да оздравее. Дивиджията натърква с месото тялото и главата на "животното" и то се изправя. В тази "смърт" и "възкръсване" на зооморфното същество се олицетворява смъртта в природата през зимата и нейното възкръсване през пролетта. Ритуалното убийство, често срещан епизод в карнавалните игри, можем да приемем като магичен акт. За да се обезпечи възраждането на природата през пролетта, по принципите на подражателната магия е нужно да се извърши или инсценира убийство и възкресяване.
Обхождането на къщите става само през нощта: "Не бива слънцето да ги свари по пътищата." След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, "за да расте високо житото", раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.
В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.
През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира - народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи. Затова много от изследователите приемат, че игрите с маски представляват първообраз на театъра.
16 / 08 / 2007 Добавил : Пламен Славов
Четения : 26204
Източник : Wikipedia
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
11:19:07 27 / 08 / 2007 от Horo.bg administrator (horoadmin) Още 1 демо коментар
1 |
 НОВО КАЛЕНДАР
|
