ИГНАЖДЕН (20 ДЕКЕМВРИ)
 |
Народът вярва, че от Игнажден започва Новата година и коледните празници. В Източна България на този ден е първата Коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако сполезът е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет и успех във всичко. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома и главно в стопанството. Ако човекът е добър и сполезът му през годината е бил щастлив, го благославят и го канят на следващата година пак да е сполазник. В случай, че сполезът се окаже лош и в къщата през цялата година е имало несполуки и нещастия - такъв сполез се изпраща с хули и ругатни: "Кракът си да беше счупил, но да не беше идвал."; "С очите да беше ослепял, та да не беше видял вратата."
Когато сполазникът влезе в двора той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника една шумка (дъбова пръчка). С тази пръчка той разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца , теленца , кончета …)". В много села полазникът най- напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи !".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа , чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива полезници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) квас.
Този ден бележи началото на народната Нова година.
Вечерта преди празника стопанката реди игнажденската трапеза — все постни ястия и голям кравай, който на утринта полазникът (първият гост на дома), раз-чупва над трапезата. После взема с лъжица от свареното жито и царевица (чиничка), кусва малко, а останалото хвърля над огнището, та весело да хвъркат пилетата и нависоко да расте житото. А като хвърля и благославя: „Колкото жар в огнището - толкоз Берекет през годината!" „Амин!" - отговарят всички, и знаят, че както е богат полазникът, дваж по-богати ще са стопаните.
После стопанката прави на двора кръг от мъжки пояс и в него захранва пилетата, за да не ходят по чуждите дворове. Пази кокошките да снасят този ден в своите полози, защото според вярванията на старите българи яйцето като символ на света и новия, благословен свят на дома трябва да си остане в къщата. Този ден хората се пазят нищо да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете на всеки.
Църковен празник: Свщмчк. Игнати Богоносец, архиепископ на Антиохийската църква. Наречен е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Въвежда в богослуженито пеенето на два хора. Осъден е на смърт от император Траян заради религиозните си убеждения. Умира мъченически, разкъсан от лъвове.
Обредна трапеза: ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур.
Именници: Игнат, Игната („игнат" на латински значи „огън").
22 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 17382
Източник : traditions-bg.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
