Хоротека  • Forum  • em@il  •  Кошница  •  Вход  •  English
 МУЗИКА

 ПEСНИ

 ТАНЦИ

 НОСИИ

 ЗАНАЯТИ

 ЛИЧНОСТИ
 ОБИЧАИ
  Сезонни /14
  Семейни /24
  Трудови /2

 ГОЗБИ

 МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

 ЗАВЕДЕНИЯ
 КЛУБОВЕ

 АНСАМБЛИ

 ФОРМАЦИИ

 ВИДЕО

 СНИМКИ
 КОНКУРСИ

 СЪБИТИЯ

 ОТЗИВИ

 ПОЗДРАВИ
 МАГАЗИН

 НОВИНИ

 ОБЯВИ

 РАБОТА
Обичаи |
Търсене     

ВЕЛИКДЕН (ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО)
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.

Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.

През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.

Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.

Поздравът "Христос воскресе" се спазва 40 дни.

"Ой, великденче — Слънчице, живота е пиленце — червено и шарено, от тебе изквачено!" (Народна песен).

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.

В една старинна легенда се разправя, че преди много години, когато Бог ходел по земята сред хората и ги лекувал, имало едно царство. в това царство живеел зъл магьосник. Заключил топ водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали много години. Народът работел от сутрин до здрач, но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели... Те Забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.

В една нахлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица — момиченце и момченце. Злият магьосник отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и стУ9 сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и топ сложил червеното яйце до главичките им, та като се събудят сутринта първо него да видят. Легнал си и топ.

През нощта на сън при него дошъл един белобрад старей и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде Злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. „Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!" Казал му това и изчезнал. Този белобрад старей бил дядо великден.

На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия дядо великден. Грабнал топ яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.

Тоз час цялата земя се огряла с голяма светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. в същия миг силата му се загубила и топ се превърнал в малък черен бръмбар.

Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гората, полята и нивите. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот.


Оттогава хората посветили този ден на дядо Великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.

Великден без алено яйце не е великден!" - казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Едно от първите упоменавания за световното яйце се среща в древноегипетските папироси от периода на Новото царство - XIV - XI век пр. Хр., съгласно което бог Тет се измътил от световното яйце в град Хермопол (край Кайро). в „Книга на мъртвите" глава 85 се говори за това, как осем хермополски богове са възникнали в първичния океан Нуне и сътвори-ли изначалното яйце, от което в образа на птица се е появило Слънцето. А в „Текстовете на саркофазите" се съобщава и за яйцето на Озирис. в него заедно са били Озирис и Сет, които са братя, но единият е носител на доброто, а другият - на злото. Митът сочи, че изворът на доброто и злото е един и същ.

През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. в митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живо-та, но и на смъртта. в музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. - Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и на надеждата, докато свят светува. Може би за-това все още по българските земи пред кукерите в празничните шествия върви старей, който носи яйце. Та нали кукерите „умират", за да възкръснат отново с природата, с надеждата за жадуваното утрешно благополучие.

Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Топ никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.

След празничната трапеза иде ред на песните, сключените хора и люлянките. всяка мома трябва да се полюлее, за да не я залюби змей, да е здрава и да лудеят момците по нея.

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя.



23 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 15372
Източник : traditions-bg.com

Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум


Коментари / оценки :  

 за реклама

 НОВО
Шарено хоро - град Ветово
Танцова формация "Шарено хоро" град Ветово
Фолклорен танцов клуб ВЕСЕЛЧАНИ
Фолклорен танцов клуб ВЕСЕЛЧАНИ гр. Добрич кани
Фолклорен танцов клуб ВЕСЕЛЧАНИ
Фолклорен танцов клуб ВЕСЕЛЧАНИ гр. Добрич кани
 КАЛЕНДАР

RSS  Следи във FaceBook  FAQ  Info  За нас  За реклама  Приятели  Pulsator  Platnata  В Интернет  Форум© 2014 Horo.bg