Хоротека  • Forum  • em@il  •  Кошница  •  Вход  •  English
 МУЗИКА

 ПEСНИ

 ТАНЦИ

 НОСИИ

 ЗАНАЯТИ

 ЛИЧНОСТИ
 ОБИЧАИ
  Сезонни /14
  Семейни /24
  Трудови /2

 ГОЗБИ

 МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

 ЗАВЕДЕНИЯ
 КЛУБОВЕ

 АНСАМБЛИ

 ФОРМАЦИИ

 ВИДЕО

 СНИМКИ
 КОНКУРСИ

 СЪБИТИЯ

 ОТЗИВИ

 ПОЗДРАВИ
 МАГАЗИН

 НОВИНИ

 ОБЯВИ

 РАБОТА
Обичаи |
Търсене     

ВЕЛИКДЕН (ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО)
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.

Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.

През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.

Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.

Поздравът "Христос воскресе" се спазва 40 дни.

"Ой, великденче — Слънчице, живота е пиленце — червено и шарено, от тебе изквачено!" (Народна песен).

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.

В една старинна легенда се разправя, че преди много години, когато Бог ходел по земята сред хората и ги лекувал, имало едно царство. в това царство живеел зъл магьосник. Заключил топ водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали много години. Народът работел от сутрин до здрач, но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели... Те Забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.

В една нахлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица — момиченце и момченце. Злият магьосник отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и стУ9 сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и топ сложил червеното яйце до главичките им, та като се събудят сутринта първо него да видят. Легнал си и топ.

През нощта на сън при него дошъл един белобрад старей и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде Злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. „Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!" Казал му това и изчезнал. Този белобрад старей бил дядо великден.

На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия дядо великден. Грабнал топ яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.

Тоз час цялата земя се огряла с голяма светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. в същия миг силата му се загубила и топ се превърнал в малък черен бръмбар.

Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гората, полята и нивите. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот.


Оттогава хората посветили този ден на дядо Великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.

Великден без алено яйце не е великден!" - казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Едно от първите упоменавания за световното яйце се среща в древноегипетските папироси от периода на Новото царство - XIV - XI век пр. Хр., съгласно което бог Тет се измътил от световното яйце в град Хермопол (край Кайро). в „Книга на мъртвите" глава 85 се говори за това, как осем хермополски богове са възникнали в първичния океан Нуне и сътвори-ли изначалното яйце, от което в образа на птица се е появило Слънцето. А в „Текстовете на саркофазите" се съобщава и за яйцето на Озирис. в него заедно са били Озирис и Сет, които са братя, но единият е носител на доброто, а другият - на злото. Митът сочи, че изворът на доброто и злото е един и същ.

През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. в митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живо-та, но и на смъртта. в музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. - Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и на надеждата, докато свят светува. Може би за-това все още по българските земи пред кукерите в празничните шествия върви старей, който носи яйце. Та нали кукерите „умират", за да възкръснат отново с природата, с надеждата за жадуваното утрешно благополучие.

Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Топ никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.

След празничната трапеза иде ред на песните, сключените хора и люлянките. всяка мома трябва да се полюлее, за да не я залюби змей, да е здрава и да лудеят момците по нея.

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя.



23 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 14393
Източник : traditions-bg.com

Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум


Коментари / оценки :  

 за реклама

 НОВО
На участие в гр. Асеновград

ХОРОТЕКА = дискотека с български народни танци в град Хага, Холандия
заплащане на вход за ХОРОТЕКА = дискотека с
"Хайде всички на хорото"
На вниманието на всички любители на българските
СЕМИНАР по български народни танци в град Хага, Холандия
заплащане на вход за СЕМИНАР по български
КЕХЛИБАРЕН ГРОЗД - ПЕТИ НАЦИОНАЛЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ
НАЦИОНАЛЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ „Кехлибарен
ХОРОТЕКА КЛУБ на ХОРОТО във ВИЕНА

Meждународен детски фолклорен фестивал СОФИЯ 2014
За трета поредна година в края на април,
Танцов състав " Хоротропци " гр. Кърджали

ТАНЦОВОТО ШОУ "НАДИГРАЙ МЕ" СТАРТИРА В НЕДЕЛЯ ПО БНТ2
ТАНЦОВОТО ШОУ "НАДИГРАЙ МЕ" СТАРТИРА В НЕДЕЛЯ
ХОРОТЕКА и СЕМИНАР по български народни танци в град Хага, Холандия
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, гости и жители на
Meждународен детски фолклорен фестивал СОФИЯ 2014
За трета поредна година в края на април,
На участие в гр. Асеновград

 КАЛЕНДАР

RSS  Следи във FaceBook  FAQ  Info  За нас  За реклама  Приятели  Pulsator  Platnata  В Интернет  Форум© 2014 Horo.bg