МАЛКА КОЛЕДА (БЪДНИ ВЕЧЕР, КРАЧУН) - 24 ДЕКЕМВРИ
 |
Наричат я още „Коледна" или „Кадена вечер", „Рождество". Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
За хората Малка Коледа е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос. Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването. Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
В края на дървото има провъртяна дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището. През това време жените пеят:
"- Ой ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко,та високо?
-Аз съм расло тамо горе,
на планина, на рудина,
край езеро самовилско.
Отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
край огнище, край трапеза.
Аз съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земя,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба -
на момата дребен бисер,
на майката чисто сребро,
на бащата сухо злато,
сухо злато - пълна къща със дечица,
с агънца, с теленца,
с конченца, с яренца,
с прасенца, с пчелици лекокрили,
с живот, здраве и веселие...
Прославяйте Млада Бога!"
От дървото, от което са отсекли бъдника, правят колове за ограждане на нивите, за да не ги обират бродници и магьосници.
Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански(гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски(краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Брашното за тях се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Тестото се замесва със жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопани и животни, растения и плодове, сгради и сечива...
Трапезата е тържествена. Тя е продълговата за разлика от кръглата софра. Покрита е с месали. На нея освен хлябове се поставят и ястията(все постни) - бъркан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджоли". От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му.
В ранно утро стопанката меси „Боговица" - обреден хляб за дома, а девойката прави кравай за коледарите, който ще дари на своя избраник, и китка свива от чимшир, с тресчица от бъдника в огнището, усукана от червен конец. Приготвят и празничната трапеза. в патриархалния български дом подът на гостната стая се ръси със слама, върху нея постилат Бъднивечерния месал - трапезник, и се нареждат 7, 9 или 12 постни ястия.
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете. Вечерята започва рано, за да узреят
рано житата по нивите, при сядане на трапезата всеки се помества отляв онадясно — да сторят място на мъртвите роднини и от всяка храна се отделя залък за тях.
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат - първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат - който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял - слаба реколта.
Мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!" Останалите отговарят: "Амин, дай Боже!" После го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата си разделят. По големината на парчето, което всеки сам си е отчупил, се съди за късмета му. По време на вечерята не се става, за да не стават кокошките от яйцата, а ако се наложи някой да стане, трябва да ходи приведен, за да се пребият класовете от зърно. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Всички са обхванати от трепета на очакването, с който ще посрещнат коледарите.
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко - млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен. В групата има трохобер(събира краваите), магаре (носи месото и сланината) и коте (мяука, за да предизвести, че идват коледарите).
Коледните песни съставляват цялостен календар - обреден песенен цикъл, свързан със семейния живот и земеделския бит. Във всички песни преминава идеята за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот. Те напомнят лазарските и великденските. Ето част от една коледарска песен:
"Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак."
Подготовката на коледарите започва през коледните пости. Коледуват само ергени. Те се събират на Никулден и отиват в къщата на човека, който ще калесат за „станиник" - водач на коледарите. в някои селища го наричат „куда-башия" или „добър вечер". За „станиник" се избира женен мъж, който добре знае всички песни и ритуали на селището.
Коледарите пеят по двойки, като двама подхващат песента (наричат ги „чоугари"), а други двама отпяват, като обикновено повтарят същата строфа, има две четворки певци, които се редуват, две по-малки момчета - „чираци" или „магарета", които учат песните от батьовците и носят подарените краваи. Вторият по старшинство в групата е „благословникът", наричан още „мърмарин", „поп" или „врач", който изрича благословията, „врачувката". Групата се придружава от гайдар, който свири само когато „кудата" се придвижва от къща на къща, при условие че коле-дарите не пеят. във всеки дом момците пеят песен за стопанина (според занаята, който упражнява), за стопанката и за всеки член от семейството, а словата са благослов за здраве, берекет и добруване. Коледуването свършва в Зори на Рождество, след като са обходили всички къщи в селището.
Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала.
Църковен празник: Според Евангелието, на този ден, Христос се ражда в пещера в град Витлеем.
Обредна трапеза: Сервират се 7, 9 или 12 постни ястия.
Именници: Евгени, Евгения (от староеврейски - „благопристойна");
22 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 15558
Източник : traditions-bg.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
