БЕГЛИКА - ФЕСТИВАЛ НА СВОБОДАТА България се превръща в традиционно средище на култури, народности и обичаи.
По нашите земи те не само се срещат и запознават една с друга, а се смесват във вече типичен микс, който дочух да наричат „Рейнбоу”. Хората обсъждаха сливането на различни бойни изкуства, духовни практики и извличането на най-ценното от всяко течение, до избистрянето на съвременния български дух. И наистина е така. По поляните на Беглика фест беше шарено. Млади хора, представяха своите умения във въртене на пръчка, чиния, ходене на кукили, пеене и свирене на тарамбуки и други музикални инструменти.
Група ентусиасти танцуваха копаница под звуците на тарамбука и мандолина. Други пък се бяха събрали и се смееха шумно.
Имаше чудесна книжарница с книги на английски, където човек можеше да поседне, да чете, да си поговори с други хора, които обичат книгите и да си купи някоя. Интересното беше, че всеки може да опита от всичко и то свободно. Без значение дали му се ще да вае глинени фигури или да меси хляб, дали му се иска да практикува йога или да се учи на дълбок масаж.
Имаше стая за игра за дечица, където родители можеха да оставят децата си за малко, докато посетят някое занимание, което ги интересува. В Ри-ри-ра, децата рисуваха, цапаха се, ядоха висящи на канапче ябълки без ръце и се катериха по мрежата на паяка. Хората на фестивала, се превърнахме в обитатели, които се забавлявахме заедно, учехме се на нови неща и се радвахме на чудната родопска природа, която гостоприемно ни прие.
Язовирът има формата на бягащ човек, така ми звучи и името, макар че произхода е друг . Водата е чиста, прозрачна и студена. Чудесна е за плуване и къпане, но потапянето на главата може да бъде опасно, защото човек може да изпадне в шок от студа. Из водите на язовира можеше да се плува с канута, които се даваха под наем или с малки лодки, направени от вътрешни гуми за камион, които се наричаха „пингвини”. От възползвалите се разбрах, че бреговете са изключително красиви, има множество островчета и приятно и лесно се гребе.
Сутрин тревата е мокра от ледена роса. Язовирът къди от парите, които се издигат над повърхността. Светлината е топла и цветовете са наситени. Открояват се червените горски ягоди, наситено зелените борове и светлият мек мъх. Животът в огромните мравуняци кипи. Вечер небето е черно и осеяно със звезден прах. Тишината малко липсва, усещането е че тази гора не бива да я безпокоим, но сме тук само за няколко дни , за да слушаме музика и се забавляваме. Все пак с благодарност и с грижа за природата, без да рушим, цапаме и унищожаваме. Не мога да кажа че тази задача беше съвършено изпълнена, макар че събралите се хора на Беглика фест, бяха интелигентната и многообещаваща младеж на България. Изглежда следите остават, дори когато се събираме в името на съхранението на човещината и природата. Но като цяло беше чисто и това действително правеше впечетление. Фестът протече мирно. Полиция не видях, въпреки че се очакваха близо 2000 посетители. Не забелязах много впиянчени хора или пък проблеми с организацията. Имаше желание за съдействие и взаимопомощ. Харесах много един начин за маркиране на децата. Едно момиченце имаше надпис на ръката - име и телефонен номер. Веднага счетох тази инициатива за полезна и надписах и моето дете, в случай че се загуби.
Не мога да кажа кой е останал най-доволен. Много се радвахме на сцената с жива музика, на ди джеите, на хубавата бира, а децата се забавляваха с цирк Кумбо, фреш от моркови и палачинки със сладко.
Беше интересно ходенето по въже, играта на чилик, плетенето на макреме. Някои прекарваха цялото си време във фестивала, други предпочитахме да отдатем почит и на местността, в която се намирахме - Чатъма. Така всеки откри своята причина да посети Беглика Фест и Родопите. Всеки подиша свеж въздух, спа под открито небе и отвори сетивата си за нови изживявания. Догодина пак, с още по-голям успех. Благодарности на организаторите.
