КЛУБ НА ХОРОТО - ПЪРВАТА ХОРОТЕКА
 |
СОЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ и СВЕТЪЛ ЛЪЧ на 2011
Възраждане на Българските Традиции в “Клуб на Хорото”
Eдин от основателите на първата фолклорна дискотека в България и мой дългогодишен приятел ме покани да посетя
новооткритото заведение в центъра на София .
Не съм учил и почти не съм играл народни танци, но една вечер успях да намеря време и отидох в “Клуб на Хорото” в големия пешеходен подлез на булевард България и Фритьоф Нансен. Още с влизането ми хареса приветливата и непретенциозна атмосфера. Доминираха червеното и бялото, напомняйки ми цветовете на мартеницата. В средата имаше едно широко пространство, като огромен дансинг и около него бяха разположени седящи места и маси. За моя изненада приятелят ми бе в ролята на барман. Знаех че отпреди няколко години той започна да учи народни танци и оттогава им се бе посветил, но като инженер продължаваше да ръководи с успех фирмата си в областта на електрониката. Не очаквах да има толкова посетители в делничен ден и то в заведение открито преди една седмица. Започнах да оглеждам публиката с интерес. Имаше от всички възрасти, но преобладаваха младежите. И в един момент като скокнаха тези момчета и момичета и почнаха да вият едни хора и ръченици - не можех да повярвам на очите си. Пристъпваха по двойки, по тройки, а някой разучаваха нови стъпки. Бях свикнал да гледам фолклорни танци на професионални ансамбли, нагиздени в традиционни носии, но за пръв път виждах аматьори по дънки така хубаво да играят хоро, превърнало се за тях в една естествена форма на общуване. Стана ми приятно да ги гледам - излъчваха младост и жизненост. Имаше хубави момичета, които с такава лекота и грация танцуваха, че привличаха погледа като с магнит. Танцът е едновременно колективен и индивидуален и много отчетливо се откроява личността на всеки. Поръчах си питие и се отдадох на размисъл.
Бях обикалял всякакви дискотеки, пиано-барове, поп-фолк клубове, както и традиционните ресторанти с народна музика, но такова място не бях виждал. В тези трудни времена за всички, когато се закриват масово нощни заведения поради липса на посетители, едни ентусиазирани аматьори откриват клуб на хорото и го превръщат мигновено в успех ! Не е за вярване. Аз си мислих, че самодейните народни танци се играят главно в провинцията и то от по-възрастните хора. Въобще не предполагах, че са толкова разпространени сред младежта. Напоследък ме обземаха мрачни песимистични мисли като гледах младите да залитат по безвкусна музика, танцувайки псевдо-еротични танци. А тук се чувствах като в друг свят. Едни приветливи симпатични младежи играеха хората на прадедите си, без превземки и евтини флиртове. Бях развълнуван : за мен те представляваха един светъл лъч, възвръщащ вярата ми в бъдещето на България!
Ентусиазирах се и на свой ред почнах да разпитвам собствениците откъде им е дошла идеята за това начинание. Приятелят ми разказа, че преди четири години в курсовете по народни танци се е запознал със съдружника си, който по това време той му е бил учител и също така известен професионалист и хореограф. Обединява ги любовта към фолклорните танци и започват трескава дейност за тяхното разпространение. Регистрират интернет сайт “horo.bg”, издават самоучители на няколко диска, които разпространяват успешно в целия свят и също така организират големи фестивали за самодейци. “За четири години клубовете за народни танци в столицата се увеличиха от 3 на 61 и ето сега вече хорото си има и свой дом” ми каза единият. А може би скоро ще има и в цяла България. “А в нашият клуб имахме вече шест сватби!” добави другия съдружник. Техният ентусиазъм ме зарази и започнах да давам съвети за интериора, осветлението и музиката, припомняйки им за прочутата картина “Танца” на известния художник Матис. В нея откривам едно общочовешко и универсално значение на българското хоро а именно метафората на обединението между всички нас. Хóрата са единни чрез хорáта. Други виждат в тази картина израз на хедонизма, а именно хорото е удоволствие и наслада. Да не говорим, че е равностойно на пълноценен спорт. За мен създателите на клуба са пионери и истински възрожденци, вдъхващи нов живот на българския фолклор, като го отърсват от стерилната показност и го превръщат в едно масово народно движение.
Неусетно стана полунощ. Този път не се осмелих да се хвана на хорото, но съм сигурен че скоро ще се върна да го направя и да усетя енергията и устрема на младостта.
В годините на най-голямата ни морална, духовна и материална криза, като че ли стигнахме дъното и отскочихме.
Как?
Като се върнахме към корените си и възродихме богатата ни многовековна традиция и душевност.
На хорото има истински хора и истински емоции, млади и стари са ръка в ръка, няма превзетост или фалш.
Виждам в това предвестник на истинска революция в обществото ни и вероятно началото на края на мъчителния преход!
За мен “Клуб на Хорото” е светлото социално явление на 2011 година.
Архитект Стефан Добрев
07 / 02 / 2012 Добавил : Horo.bg administrator
Четения : 22487
Източник : Архитект Стефан Добрев
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
