ВЕСКА АХМАКОВА
ИЛИ МИТЪТ ЗА НЕСТИНАРСТВОТО
Било много отдавна, в ония времена, когато Господ ходел сред хората. Един ден му дотежало да се разправя с хорските дела и намислил да си намери помощник. Чудел се как да го изпита във вярност и наумил следното:
Наклал огън до небето и събрал всички ергени. Когато огънят станал на червена жарава, рекъл: „Който влезе в огъня с боси нозе и ми поиграе по жаравата, той ще ми стане помощник !" Гледали ергените живата жар и не се решавали да се събуят. Но се намерил един смелчага, името му било Костадин, влязъл бос в огъня, играл в огнената жарава и нищо не му станало. Него взел Господ за помощник.
Минало година време и на Костадин му се приискало да се ожени. Господ кандисал и за да му избере достойна невяста, подложил момите на същото изпитание. Мома Елена играла боса в огъня и Бог благословил този ден да носи името на двамата - Костадин и Елена.
Оттогава българите играят нестинари. Играе и Веска Ахмакова.
Нейното артистично име е ВЕЛЕСА. Тя е от гр. Ямбол. От 35 години танцува български народни танци, 10 от които в професионалния ансамбъл "ТУНДЖА".
От 10 години е нестинарка. Работила е по Черноморието. По настоящем, но само през лятото танцува в пикник "Българан" в гр.Казанлък.
Ето какво споделя за себе си ВЕЛЕСА:
"Като дете много обичах да играя ролята на учителка и майка с моите кукли и за това мечтата ми беше да стана детска учителка. Отдавна имам мечтаното от мен педагогическо образование, но вече нямах това желание. През пубертета в мен се появи желанието да се занимавам професионално с народни танци, след като имах богатия вече самодеен опит в това и тази мечта се сбъдна!
Сега съм на 43 години.
35 от тях са ми свързани с танцовото изкуство. Преди няколко години напуснах професионалната сцена, но участвам в частна танцова формация за народни танци, защото чувствам все още необходимостта и тръпката да танцувам, и смятам да продължа докато мога.
Наследила съм борбения и силен дух на моя баща, който от дете е възпитавал в мен силата на човешкия характер, както и магическата топлина на майка ми, израснала в необятните дебри на загадъчната, изпълнена с вълшебство Странджа планина, откъдето са произлезли и първите нестинари, в мен се отприщи дълго таената страст... да танцувам върху жар! Аз имам едно мото, към което винаги се придържам и то е : “Когато човек иска нещо, намира начин да го постигне, а когато не иска, си търси причини”. Аз исках да стана нестинарка и силното ми желание се увенча с успех, а може би съм го носила у себе си и като Божи дар.
Омагьосана от този тайнствен огнен танц, под вълшебните звуци на странджанската гайда и тъпан, аз забравям за парещите въглени под босите ми крака. Не само че не се наранявам, но и изпитвам невероятно усещане и освобождаване на вътрешното ми напрежение, танцувайки върху жарта. За мен това вече е наркотик, без който не мога!
Убедена съм, че нестинарството има бъдеще у нас, защото е уникално и е винаги посрещнато с мистериозно и загадъчно удивление от публиката. Нестинарството в този вид се среща само в България. Има подобни игри с огън и в някои страни на далечния изток, но по начина, по който е представен в Странджанските ни села, обичаят е уникален и единствен в света. Аз имам две прекрасни деца, които също много обичат българския фолклор и умеят да го танцуват. Колкото до нестинарството, опитвали са и двамата, но мисля, че само синът ми ще бъде моя наследник в това изкуство.
Винаги са ме привличали трудно достъпните неща в живота. Рискувала съм много, заради което съм и губила, но и печелила. Спокойно мога да кажа, че в досегашния ми живот, за мен си остава най-голямо постижение нестинарството, но не като комерсиално такова, а като духовно израстване на личността ми.
По природа съм работохолик, но се стремя винаги да балансирам работата със семейните ми задължения. Малко време отделям за почивка, но се старая близките ми да се чувстват добре и това ме изпълва с енергия, удовлетворение и желание да давам повече от себе си.
Стремила съм се винаги да уча децата си на труд и отговорност и мисля, че съм го постигнала. Дъщеря ми е студентка, но едновременно учи и работи, а синът ми е ученик, но и той работи през свободното си време. Чувстват се удовлетворени от постигнатия добър успех и в учението, и в работата си. Подкрепям ги винаги и съм убедена, че това, на което съм ги научила, ще им бъде полезно в трудния в днешно време живот.
Българката винаги е била духовно и физически силна жена. Желая на всички читателки на това прекрасно електронно списание много здраве и тази пословична борбеност и величие, характерна само за типичната българска жена ! Весели Новогодишни празници, много любов и късмет на всички !
Любимият ми цвят е черният, макар че танцувайки в бялата риза, бродирана с български шевици, се чувствам като добрата орисница от приказките, която носи здраве и късмет на хората, както разказва митът за нестинарството. Имам много любими песни, особено от българския фолклор, но най-вълнуващи за мен са тези с текст, който разказва за живот, идентичен с моя.
С нищо не мога да заменя вкуса на българското кисело мляко, което е и любимата ми храна. Изпълнена с енергия и спокойствие се чувствам най-добре, когато се намирам във величествената ни Странджа планина.
Готвенето не ми е любимо занимание. Приготвям всичко, което пожелаят близките ми. Преди години много обичах да меся тесто с мая и да приготвям разни вкусотии на децата си, но сега всичко вече се предлага на пазара и рядко се занимавам с това."
Нестинарят играе в огъня без да усеща болка и да изгаря нозете си, въпреки че температурата на разпръснатата жар е между 400 и 800 °С. По ходилата му няма никакви следи от изгаряния и на другия ден той ходи така леко и свободно, както и по време на играта в огъня. Това за вярващите е явно доказателство за свръхчовешки сили - светецът (Свети Константин) пази нестинаритe. Етнографи са доказали, че нестинарите не използват никакви помощни средства. Но има едно друго, много по-важно обстоятелство - подготовката да станеш нестинар. Между средствата за подготвяне на екстаза (навремето се е наричало "прихващане") у нестинарите съществено значение има постът, очистването с вода, съзерцанието и психическата нагласа. Именно чрез психическа нагласа се постига охлаждане на крайниците, свиване на кръвоносните съдове на краката и изчезване или намаляване усета за топлина, съответно за болка. Екстазното състояние, в което нестинарят изпада под специфичните звуци на гайдата и тъпана по време на обреда, още повече засилва физиологичната пренагласа към обезболяване и неизгаряне.
Нестинарството е харизма, с която се ражда избрания за това.
След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет, както гласи поверието.
В миналото нестинарки са ставали само жени. Приемало се е, че влизането в огъня с боси крака изкупва греховете на всички в селото. Днес има и мъже нестинари, но се срещат рядко. Нестинарството е харизма, а не наследствена дарба и както се вярва, намира избрания човек.
Според думите на местните хора в този момент нестинарите ги “прихващало” - светиите влизали в тях. Дали обаче те вършеха това под закрилата точно на св. Константин и св. Елена - императорът и неговата майка, обявили Християнството за официална религия в Римската империя? - За мене ритуалът “нестинарство” по-скоро е проява на древни и забравени езически божества. В етнографията е приет възгледът, че думата “нестинар” произлиза от старогръцкия корен “анастенодзо”, което в превод означава “въздишам”, “стена”, “възклицавам”. Това название е свързано с практиката на танцуващите върху жарта да надават викове “их, ах”, в които според учените се открива името Иакхос (Бакхус Дионис). В древногръцкия пантеон това е богът на виното, но за траките той е символизирал смъртта и възкресението. В античността приемането на божествения дух в човешкото тяло се е наричало “ентусиазмос”.
В такова състояние човек можел да извърши невероятни дела.
Прихванатото състояние е състояние на болка и страдание:
нестинарите почерняват, викат с всичка сила с тънък и протегнат глас "ихъ-ихъ" или "въх-въх" и пляскат с ръце. В жаравата имат вид на полумъртви.
Специфичен симптом на прихващането е падането на телесната температура. Нестинарите пребледняват, изстиват и ги облива студена пот. „Часът на освобождението" при нестинарите настъпва със стабилизирането на психофизичното им състояние и телесната температура.
„Болестта" ги прихваща с приближаването на панагира на Св.Св. Костадин и Елена. "Прихванати" нестинари играят и без огън.
Неслучайно раннохристиянските отци на църквата са заклеймявали нестинарите като хора, които са “обладани от бесове”. Едва по-късно християнството умишлено свързва този езически по своя произход обред с двама от най-почитаните си светии. За мен обаче нестинарството е тайнство, нещо като древните елински мистерии, за които традицията е забранявала да се говори и пише. И точно заради това смятам, че всички опити за рационално обяснение на подобни елементи от човешката култура ги лишават от тайнствеността, която е тяхната същност.
Като най-впечатляващо и важно умение на нестинарите се счита способността им да ходят по жаравата, без да се изгорят. Медицински лица са установили, че кожата на стъпалата на повечето нестинари е нежна, без слин и въпреки различната по продължителност игра в огъня (не по-малко от 10 мин), те не получават никакви, дори бегли следи от изгаряния. Но е доказано, че слинът не е от голямо значение, тъй като при играта в огъня те често се заравят във жаравата до глезените и въглените се посипват и върху горната част на ходилото им. Някои учени обясняват това явление с психологията, но не всичко е психология. Известният български медик д-р Гарвалов твърди, че закоравялата кожа на краката е рогово натрупване, а то гори много по-бързо от обикновената кожа. Освен това закоравяването се получава само на петата и предната част на стъпалото, но другаде то не се появява - нито в дъгата между пръстите, нито върху горната част на стъпалото.
Много учени са категорични, че при температура над 70°С човешкият белтък денатурира, а температурата на жарта е минимум 400°С. Освен това те смятат, че особеното психическо състояние, в което изпадат нестинарите, може да обясни нечувствителността им към болка, но не и фактът, че изгаряне въобще не настъпва.
Всичко това не предизвиква никакво учудване у самите нестинари и съпричастните към тяхното изкуство. Всички те възприемат чудесата като феноменални, но съвсем естествени от гледна точка на фолклорното мислене - проява на харизмата. Не могат да дадат точно научно обяснение на тези, граничещи със свръхестественото способности и ги приемат като божи дар. Убедени са, че сила им дава тяхната силна вяра и упование в покровителстващите ги светци.
13 / 12 / 2007 Добавил : Horo.bg administrator
Четения : 65748
Източник : Веска Ахмакова - maniq@abv.bg
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
20:58:59 05 / 07 / 2009 от akartcheva (akartcheva) Весе, това, че ходиш в огъня не те прави нестинарка, надявам се да знаеш. Защо поне за снимки не спазвате канона бе, хора?! Не може жената да е с възли по себе си - по носията; а това с ръкавите на ризата - голям смях... Не публикувайте неща, за които не знаете как трябва да изглеждат, моля Ви :-) не се сърдете :-)
17:50:36 09 / 05 / 2008 от Mirko (mirko) Това си е чиста бесовщина и демнизъм.
22:51:57 18 / 02 / 2008 от Svetlin (shopov81) положителен вот Здравейте приятели на българската народна музика и традиции... За мен е голяма гордост, че ВЕСЕЛА е от моя роден град Ямбол и подобно на много хора от нашия край има корени от магически красивата Странджа. Разказаното от нея за този красив и нетрадиционен танц силно ме впечатли и ме кара да кажа едно голямо благодаря на всички наши изпълнители, които ни радват с красотата на българското народно творчество!!!
1 |
 НОВО КАЛЕНДАР
|
