Кошница  •  Вход  •  English
 МУЗИКА

 ПEСНИ

 ТАНЦИ

 НОСИИ

 ЗАНАЯТИ

 ЛИЧНОСТИ
 ОБИЧАИ
  Сезонни /14
  Семейни /24
  Трудови /2

 ГОЗБИ

 МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

 ЗАВЕДЕНИЯ
 КЛУБОВЕ

 АНСАМБЛИ

 ФОРМАЦИИ

 ВИДЕО

 СНИМКИ
 КОНКУРСИ

 СЪБИТИЯ

 ОТЗИВИ

 ПОЗДРАВИ
 МАГАЗИН

 НОВИНИ

 ОБЯВИ

 РАБОТА
Обичаи |
Търсене     

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (ПОДВИЖНА ДАТА, ОПРЕДЕЛЯ СЕ ОТ ЦИКЪЛА НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ)
Един от най-очакваните празници на българина в началото на пролетта е Сирни Заговезни. Наричат го още Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия и др. в календара е винаги в неделя - седем седмици преди Великден. Съобразно с официалния църковен канон периодът на Великденския пост продължава седем седмици. Първата седмица от постите българите наричат "сирница", "сирни поклади" или "прошка", защото православната религия разрешава консумацията на масло, сирене и яйца. От месо се заговява предишната седмица, известна като Месни Заговезни, "месници" или "кокоши заговелки".

Сирната неделя е наситена с богата обредност. Още преди обед младоженците тръгват на гости у кумовете и своите възрастни родственици - родители, братя и сестри, побратими. Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини. "Прощавай!" - казват младите, когато се наведат да целунат ръката. "Господ да прощава, простен да си!" - благославят възрастните. Вечерта цялото домочадие се нарежда около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва. Най-малките членове на фамилията с нетърпение очакват да дойде време за традиционното "хамкане" или "ламкане". Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Баба им завързва парче халва, късче сирене или варено яйце на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба. Всяко от децата се стреми да захапе люлеещото се лакомство направо с уста, което превръща обреда в шумна и забавна игра. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец се пази като лек. След вечеря мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, като по този начин известяват началото на Великите пости.

Съществен момент в сирнишката обредност представляват паленето и прескачането на големи огньове, в които основни изпълнители са ергените и по-големите момчета. През цялата "сирна седмица" те събират клони и царевична шума, които носят на високите места извън селището. Подреждат клоните и шумата около висок кол, на върха на който забучват глава на петел, заклан през Mесните Заговезни. Младежите се съревновават по махали да съберат най-много клони и да направят най-високите купни. Вечерта на Сирната неделя те запалват огньовете, които в различните български земи се наричат"оратници", "олелии", "сирници", "курковници", "ойдалелий" или"урбалки".

В Странджа момците носят на прът запалени със слама големи плетени кошове, поради което обичаят е известен като "Пали кош". Предварително те са изготвили саморъчно и специални стрели от лесково и дряново дърво. Стрелите се наричат "чавги", "чилки", "перници" или "сусамници". Изстрелват се с помощта на разцепено на две лесково дърво - "машалган". Стреличките се запалват и се насочват от ергените към дома на обичаната мома. Действието е придружено с наричания, които понякога придобиват твърде циничен характер: "Ако не ми дадеш, дядо, момата, ще ти запаля брадата!" или "Дай ми, чичо, момата, да й сече бяла хурка, да ми дава..." До сутринта ергените и момчетата прескачат огъня и играят около него. Това се прави, за да няма бълхи в къщата; да не вали град през лятото; да е плодовита годината. Вечерта, докато огньовете горят на височините и осветяват с пламъка си селото, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високо конопът и другите посеви. По време на Великите пости хора не играят чак до Великден.

Във вторник и четвъртък преди изгрев слънце и в неделята по залез на хорището се събират стари и млади, за да играят скокливи и тропливи хора. Така с обичая „Гора" хората са смятали, че ще стимулират земята, за да расте житото нависоко и памукът лесно да се пука.

Вечерта младите палят огньове, мятат стрели и въртят огнени обръчи, наричайки за здраве и дълголетие на родители и близки, за мерак и севда

по любима девойка:

Олалия-лия, попска климия! На' ти, дядо попе, стрелата — дай ми момата! Ша
я даря бяла хурка, да ми дари мъжка люлка!"

или пък:

„Е-хей! Колкото нависоко лети стрелата, толкова да мий дълголетен вашата."

Преди да се приберат по домовете, младите вземат прошка от старите. После във всяка къща стопанката прекадява софрата, домашните „си прощават", а стопанинът спуща от гредата на тавана червен конец. На него последователно стопанката връзва въгленче, варено яйце и сирене, завърта в кръг надясно и който успее само с устни да улови съответния символ, вярват, че първият ще милее за бащиното огнище, вторият ще носи късмета през годината, а третият ще е най-дълголетен. След това палят конеца, наричат и тълкуват коя реколта ще е най-добра през годината.

Обредна трапеза: гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и бяла халва.


22 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 18949
Източник : traditions-bg.com и www.kroraina.com

Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум


Коментари / оценки :  



 НОВО
 КАЛЕНДАР

RSS  Следи във FaceBook  FAQ  Info  За нас  За реклама  Приятели  onTap.bg  © 2022 Horo.bg