Хоротека  • Forum  • em@il  •  Кошница  •  Вход  •  English
 МУЗИКА

 ПEСНИ

 ТАНЦИ

 НОСИИ

 ЗАНАЯТИ

 ЛИЧНОСТИ
 ОБИЧАИ
  Сезонни /14
  Семейни /24
  Трудови /2

 ГОЗБИ

 МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

 ЗАВЕДЕНИЯ
 КЛУБОВЕ

 АНСАМБЛИ

 ФОРМАЦИИ

 ВИДЕО

 СНИМКИ
 КОНКУРСИ

 СЪБИТИЯ

 ОТЗИВИ

 ПОЗДРАВИ
 МАГАЗИН

 НОВИНИ

 ОБЯВИ

 РАБОТА
Обичаи |
Търсене     

РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
Седмицата след Петдесетница народът нарича Русалската. вярват, че до Св. Дух русалките вече са свършили своята работа на земята - посели са семената на плодородието. Домовете се обкичват с пелин, а стръкчета от него момите слагат в пазвата си, ергените - в левия джоб, а децата - на шията в малка шита торбичка от памучно платно като муска. Така хората се предпазват от пакостите на русалките. Сам човек в този период на път не тръгва, че може да се чалдиса - разболява се от русалска болест, и само русалиите могат да го излекуват.

Русалиите са мъже, които ходят в чети в нечетен брой (3, 5, 7, 9, 11, 13) участници. в групата цялата седмица те са побратими и откъдето минат, даряват хора и природа със здраве и добър приплод. Затова са чакани гости във всеки дом. в Северна България наричат русалиите още калушари.

Главатарят на калушарите наричат ватаф, а длъжността се заема по наследство - само по права мъжка низходяща линия. Само той може да бере лековити билки и само той знае заклинанието, което се изрича над билките и знамето. Със словесна магия предава чародейната сила на природата и над избраните от него калушари.

За калушари се избират млади женени мъже, които са пъргави и здрави, да не са пиянции, да са честни и добродушни, да пазят тайни и да издържат на лишения, защото цялата Русалска неделя те могат да не се приберат у дома си. След като всеки един от тях издържи определения от ватафа брой дни за пост, тогава водачът го посвещава и обучава в русалските игри. Едва тогава посветеният калушар полага клетва пред знамето, русалската тояга и станалите вече калушари.

Клетвата му е странна, а словата са страшен зарек: „В къщата ми огън да не гори, коминът дим да не пуша — змии и гущери в него гнезда да вият, кукумявки и бухали в него да мътят. жена ми люл-ка да не види, в ъгъла агне да не проблее, вол и крава, кон и кобила — гласът им да се не чуе, куче да не полае, петел да не пропее. Тръни и бурени вред в къщата ми да растат. Аз с очи да не видя, суши да не чуя, с език да не продумам, с крака да не ходя, с ръце да не ловя. Лето стъпна да съхне, що подхвана да гори, пред мен — чума, за мен холера, и земята костите ми да не приеме, ако пристъпя клетвата на Калуша". След това целува знамето и тоягата, ватафът го ръси с чудотворна, обаяна от него в късна доба мълчана вода, и мъжът — като целуне ръка на водача - вече е приет за калушар и може да носи русалската тояга. А тоягата е особена. Старите калушари каз-ват, че русалската тояга е като епитрахила на свещеника. Тоягата се прави от явор, ясен или дрян. Тя е дълга до метър и половина, а дебела до 2 сантиметра. в долния край е с остър железен обков, шарена и китена със звънчета, чимшир и усукани разноцветни конци. в горния край ватафът прави дупка, в която поставя лековити билки, и я затапва с клин. Тоягите се съхраняват у главатаря и той ги дава на калушарите само през Русалската неделя. Тоягата не се унищожава, а се наследява като драгоценно съкровище.

Ватафът на четата носи знаме и никой друг не може да го взема. То се изработва само от водача от бял ленен плат в присъствието на всички калушари. Дълго е до два лакътя и половина - да стига до половината на пръта. в четирите му краища има зашити чародейни билки, ръсено е с мълчана вода, заиграно с русалската свирня. На върха ватафът прави китка от билките - вратига, комунига, тинтява, чемерика, перуника, пелин, росен и три глави чесън. След като е готово, всички му се покланят, водачът целува знамето, а калушарите - пръта.

Облеклото на русалиите е това, що носят в селището, в което живеят. Само краката им са обути обикновено в бели вълнени калци, обшити с билки, имат прошити железни дрънкалки и звънци, та когато извършват ритуалите и танцуват, вдигат много шум. На калпаците си поставят венци от оплетени билки.

Калушарите не могат да играят без свирач. Предпочитан музикален инструмент е кавал или дудук. По-късно е заместен с гайда или зурна с гпъпан. игрите на калушарите са два вида — едни за берекет, а други - за здраве, и много приличат на бързата черпня в нощта на свождането при сватба. и викането им е същото.

Русалиите лекуват само болни от самодивска болест - които съхнат и вехнат, оградисани от русалки. Как става лекуването: когато четата отиде в дома на болния, ватафът го преглежда и решава дали болестта може да се лекува или не. После договаря с домашните колко ще струва лечението. Приготвя гърнето и паницата. Гърнето трябва да е ново и глинено, пълно с мълчана вода и билки, подбрани от ватафа, покрито с кърпа, дарена от болния. Паницата също е нова, глинена, със зелена глеч. в нея има оцет с вода и скълцани скилидки чесън. Поставена е на малка, кръгла софра, постлана с бял месал. Болният внасят неговите близки, облечен е в здрава, тъкана черга, която поставят на земята пред калушарите. Те са в кръг, подредени по старшинство, като най-старият и най-младият затварят кръга около болния.

Отначало танцът им е умерен, но постепенно се засилва. Темпът се диктува от ватафа с вдигане и спушане на Знамето. Когато се спусне, калушарите играят на място, като си подпират гърба с тоягата и играят с изпъчени гърди. Като поиграят малко на място, хващат краищата на чергата с болния и го подх-върлят нагоре с вика „Хап, Калуша!" След това отстъпват назад, ватафът влиза в кръга на калушарите, отива при болния и го трие със сместа от паницата по челото, ръцете, краката и нарича: „Ай, Калуша! излезли са 77 и половина юди нощнйци и лошотии — кални, мръсни и страшни, излезли са низ гора, низ гови, низ скали, низ слогове, низ долища, низ рудини, низ планини. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода пойдоха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало. А тоя (казва се името на волния) що излел у среди нощи полу-нощи, та оградисал и не мой да са утече. Они го на место стигнали, на глава му са качили, кости му потрошиха, черва му покинаха, месо му изгризаха, кръв му изпиха. Той къде да иде, къде да се дене, от волки и от лошотии? Та отиде на кръстом път, пусна глас до нево, сълзи до земи, ала никой го не виде, никой го не чу. Лочула го Божа майка, па го кротком, кротком питаше: „Защо викаш, защо окаш?" Приплакал мий (името на волния): „Кък да ни викам, кък да ни окам, като излезнаха 77 и половина юди — кални, мръсни и страшни. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода минаха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало, а меня ме стигнаха, та поволиха." Него редила Божа майка: „Не викай, не окай, а найдй момии повра-тимии, момии русалии и калушарии да ти играят, да ти поваят с русалски вил-ки, вилки отвари, да та повардят с русалски геги. Та да прогонят вси лошотии у пуста гора, де овца не влее, коза не врещи, агне не влее и моми оро не играт. Там има добър юнак с вран кон, със синьо седло, със срамница капа, със зелен венеи. Там е Божа майка сватва заправи-ла, запратила е довър юнак волките да калесва да идат у пуста гора, де има ялова крава, мърша месо да ядат, кожа постилка да им постеле, сладко да са наспят, благо да са наядат!" От меня толкоз, от Бога по-много! Ай, Калуша!"

Баенето е тихо, произнесено така, че да се чуват само отделни фрази - по този начин то е лековито. После над-весва над болния знамето, духа в четирите посоки, дава му да сръбне от паницата 3 глътки и се оттегля назад. Калу-шарите започват пак да таниуват, като тоя път по ред прескачат болния с възклицанието „Хап Калуша!" След третия път свирачът засвирва „русалската", а играта и възклицанията зачестяват. Тогава по даден знак от ватафа най-старият в четата калушар, който танцува пръв, замахва с тоягата и пръсва гърнето с мълчаната вода и билките, която опръсква всички. в тоя момент болният скача и бяга — вече напълно оздравял, а няколко калушари (до трима, в зависимост от силата на болестта) падат на земята като мъртви. Те символично поемат болестта. Само така може да се получи изцеление. Падналите калушари лекуват по същия начин - танц, но в обратна посока, и тях ватафът запопва с паницата, а двама калушари ги вдигат на ръце, докато дойдат на себе си и се включат в танца.

Калушарите ходят по домовете от понеделник до неделя до обяд. После с танц предават тоягите на ватафа, който ги отнася в дома си. Калушарите целуват ръка на главатаря, всеки сваля билковия венец от калпака си, събува калиите и „русаля" свършва с обща трапеза за всички.


24 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 8710
Източник : www.kroraina.com

Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум


Коментари / оценки :  

 за реклама

 НОВО
 КАЛЕНДАР

RSS  Следи във FaceBook  FAQ  Info  За нас  За реклама  Приятели  Pulsator  Platnata  В Интернет  Форум© 2014 Horo.bg