Хоротека  • Forum  • em@il  •  Кошница  •  Вход  •  English
 МУЗИКА

 ПEСНИ

 ТАНЦИ

 НОСИИ

 ЗАНАЯТИ

 ЛИЧНОСТИ
 ОБИЧАИ
  Сезонни /14
  Семейни /24
  Трудови /2

 ГОЗБИ

 МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

 ЗАВЕДЕНИЯ
 КЛУБОВЕ

 АНСАМБЛИ

 ФОРМАЦИИ

 ВИДЕО

 СНИМКИ
 КОНКУРСИ

 СЪБИТИЯ

 ОТЗИВИ

 ПОЗДРАВИ
 МАГАЗИН

 НОВИНИ

 ОБЯВИ

 РАБОТА
Обичаи |
Търсене     

ВРЪБНИЦА (ЦВЕТНИЦА, КУКЛИНДЕН)
Цветница е подвижен християнски религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Религиозна страна на празника: На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“. Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

Празнуване в България: На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба. Връбница се чества в неделята преди Великден и преминава с един важен обред за момите наречен "кумичене". Момите ходили на Лазаровден се събират на отделно място и от там тръгват задружно към реката, защото кумиченето става само на реката. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб) или със венци от върба. Всяка мома взема куклата, кравая или колака, увити в чист месал, и отива на реката. Там избират място, където водата тече по-тихо и всяка мома с ножче изрязва тънка кора от хляба и се пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далече, тая мома се признава за кумица. Обредът може да се изпълнява и с върбов венец. Когато свърши обреда момите вече си имат кумица и не се боят от това, че може да ги отвлече змей. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.

Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествена служба, откъдето си взимат осветени върбови клончета. Ако някой от семейството се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. Ако е урочасано дете, измиват очите му с вода, в която са натопили върбата. Върбови клончета се слагат на кръста и главата за да не ги болят. На този ден празнуват всички мъже, жени и деца с име на цвете или дърво.

На тоя ден момите „играят лазарки". И легенда разправят от старо време:

"В едно тракийско селце - Читалово, правели голям сбор. Един път от съседното село Курталан тръгнала една мома на име Ружа, заедно с майка си и тейко си на Връбница - сбора да видят. вървели, що са вървели, ожадняло моми-ето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пипне. „Не ходи, пот-рап малко до село! - рекъл бащата, - че това място е лощаво." Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя. Тъкмо се навела водица да пипне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. - „Богата и пребогата ще бъдеш" - завършил топ. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.

Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа била невесела — мислела за предложението на змея. искало й се богата да бъде и в дворец да живее. и щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето. Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати.

Минали години. Домъчняло й за Земя" та и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я спуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял. През годините, що прекарала със Змея, й пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Из-вила се и опитала да захапе опашката, За да се измъкне от нея, но... не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала да улови опашката си, но пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, но проклетата опашка стояла на мястото си. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало. Така я намерили и девойките, погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама несключено и като змеица го извивали в чест на мома Ружа - змейница. Танцът нарекли „буенец", а момите що играят - „лазарки".


Лазаруването заема важно място в обредната система на патриархалното българско село. Чрез него народът изразява дълбоката си потребност да въз-действа положително върху бъдещия ход на живота, затова в него се откри-ват следи от езическите празници на траки и прабългари, свързани със събуждането на природата за нов живот след мразовитите зимни дни и настъпването на пролетта.

Лазаруват само девойки, достигнали полова зрелост. Тяхното участие е наложено от патриархалното общество, тъп като, за да получат право на брачни отношения, момите трябва да са лазарували. А участието им в обреда е върховен етап в тяхната социализация. в лазаруването взаимно са свърза-ни и се допълват комплекс от обредни действия, обредно облекло, обредни песни и обредни танци.

Лазарките играят несключено хоро, което се води от „бояница", наричана в някои селища още „кумица" или „кръстница". За такава се избира „най-баш" момата в селото, уважавана и почитана от млади и стари. Тя изпълнява важна обредна роля - когато момите играят и пеят в двора на стопаните, откъсвайки се от колектива, тя отива при стопанката и мята кърпа на дясното й рамо, очаквайки даруване от нея - бели яйца, сирене, брашно, орехи, ошаф и дребни пари. Бояницата трябва да знае в кой дом, какви песни да изпее групата. А песните са изключително разнообразни:

За стопанина, за стопанката, за децата, за ерген или мома - всички са възторжена възхвала на любовта, женитбата, семейството и очакваното бъдещо плодородие. Като свършат лазаруването моми и ергени правят „разкумичване" — на дървена бухалка всяка лазарка поставя венеца си, после ги пущат всички в течаща вода и гледат - на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.


Църковен празник:
Влизането на Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелските текстове Христос влиза в града на магаре, където го срещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като Месиански цар.

Именници (всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения): Аглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Петуния, Роза, Ружа, Ренета, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(к)а, Фидан(к)а, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цвятка, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.



16 / 08 / 2007 Добавил : Пламен Славов
Четения : 17658
Източник : Wikipedia

Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум


Коментари / оценки :  



 НОВО
 КАЛЕНДАР

RSS  Следи във FaceBook  FAQ  Info  За нас  За реклама  Приятели  Pulsator  Platnata  В Интернет  Форум© 2020 Horo.bg