МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
 |
Празнуват се винаги 8 седмици преди Великден в неделя. На този ден се яде месо,откъдето идва името на празника, след което то е забранено. На този ден се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В събота преди празника се отслужва Голяма задушница. Прави се обща панихида. В памет на починали се раздават сирене, яйца, жито.
Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки" се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духов-ни пости.
Векове наред българите нормативно, чрез обичайно-нравствени норми са утвърдили необходимия хранителен режим през годината. А строгото им спазване те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „Заговяване" и „отговяване". „Заговяването" е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а „отговяването" - връщане отново в света на хаоса и съблазните.
Постът в космогоничната народна митология води началото си от вярването за ритмична смяна на хаоса с порядъка. В естетико-биологичен план постенето се свързва с обредите на сезонен преход и привеждане на биологичните процеси на човека в хармонично съответствие с тези в природата. В социален план постът илюстрира традиционните народни представи за цикличното раждане и смърт в природата. В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото За преодоляване на бъдещи трудности.
Временното въздържане от определен вид храни и дейности през определени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство. В този смисъл са и наставленията на средновековния философ Василий велики, че постенето е „майка на здравето", а пресищането — „начало на всякакви злини".
Зад всички представи и вярвания прозира рационалното предназначение на постенето като начин за периодично освобождаване на човешкия организъм от вредни, токсични натрупвания.Най-дълги са великите пости или великденските
пости — седем седмици, и свършват с Великден, след тях са Коледните пости — 40 дни. Двуседмични са постите преди празниците на някои светци, сред които Богородица и Св. Петър.
22 / 09 / 2007 Добавил : Ирина
Четения : 12794
Източник : traditions-bg.com и www.kroraina.com
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
