ЛАЗАРОВДЕН (ЛАЗАРНИЦА, ЛАЗАР, ЛАЗАРОВА СЪБОТА)
Лазарки от село Габра, Софийска област
 |
Лазаровден или Лазарица е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
По друг стар български обичай на този ден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от момък, тя ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват. Този обичай се нарича лазаруване, а момите — лазарки.
Т.е. Лазаровден се празнува предпоследната събота преди Великден. Основните елементи на празника са два - обичаят лазаруване и поминалите обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. Мома, която не лазарува не може да се момее. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошница за яйца. На тоя ден на лазарките не се дарява друго освен бели яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Има песни за мома, момък, момиче, дете, булка, домакин, овчар, орач и т.н. Във всяко село има мома, която всички момци, моми и хора признават за най-хубава.На такава мома лазарките пеят особена песен:
"- Радо ле, Радке, Лазаре ,тънка тръстика!
Излез навънка, та да ти видя тънката снага.
- Ой , либе, либе! Ой първо либе !
Не си ли видвал тънка топола,
Такава ми е тънката снага. - Радо ле, Радке, бяла, червена!
Излез навънка та да ти видя бялото лице.
- Ой първо либе ! Не си ли виждал прясна сметана?
Такова ми е бялото лице.
- Радо ле, Радке, бяла ваклушке!
Излез навънка та да ти видя черните очи
- Ой , либе, либе! Ой първо либе !
Не си ли виждал черни череши,
Такива ми са черните очи."
Големите лазарки ходят и в неделя, като обикалят по кръчмите и дюкяните, на хорото и пеят на събраните там, предимно мъже. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Поминалите обреди се изпълняват главно в Северозападна България. Вярва се, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска душница, когато всички раздават за умрелите.Жените приготвят обредни хлябове без мазнина и сваряват жито. Същата вечер жените - рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата, като носят и кадилница с въглени тамян и се прекадява и се полива с виното гроба.
Църковен празник: Възкресението на Лазар. Исус възкресява Лазар на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.
Именници: Лазар(ка);
31 / 07 / 2007 Добавил : Пламен Славов
Четения : 32822
Източник : Wikipedia
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
