АВРАМ КОЛЕВ - МАЙСТОР БЪЧВАР
От траките до днес, един от основните поминци в Бълагария е отглеждането на грозде и производството на вино. Не един античен автор е възпял тракийското вино, рецептите за което се предават от баща на син, поколения наред...Но за хубавото вино освен хубаво грозде е необходимо и добро буре.
Бъчварството е една незаглъхнала традиция в българския бит .Бъчвата навлиза през IX век и от тогава до днес нашите майстори усъвършенстват своите умения.
Професията се практикува преди всичко от мъже.Необходими са бързи и точни движения на ръцете и пръстите, издръжливост на принудителни работни пози и физически натоварвания,наблюдателност и „мерак”...
Един от онези, които поддържат жив огъня на този отколешен занаят е Аврам Колев - роден в с. Бягово, община Първомай на 29.08.1926 година. Като цяло семейството му е доста бедно и за това на 01.08.1941 година баща му Димитър го записва при майстор Стайко Петков Ников на занаят „Бъчварския” на 14 годишна възраст. Там той се учи на занаят две години, след което успешно полага калфенски изпит пред Областна стопанска камара – Стара Загора. След това започва да стажува, като калфа последователно при майстор Найдьо Вълчев Добрев от Драгойновоското занаятчийско сдружение и при майстор Стайко Петков, член на Браговското занаятчийско сдружение и Харманлийското общо занаятчийско сдружение. При двамата майстори Аврам Колев изкарва общо 3 години, толкова колто са необходими, за да се яви на изпит за майстор пред Пловдиската стопанска камара и да изкара успешно изпита. На изпита му се пада да направи буре за оцет.
Преди това никой от рода му не се е занимавал с бъчварство.
Майстор Аврам Колев освновновно работи с висококачествен дървен материал от дъб,акация и черница. Технологията е следната: след като се набави необходимото количесто материал, който е под формата на трупи, той се разбичва на дъски. Нарязаните дъските се нареждат на камари, които се оставят да съхнат. След като настъпи периода, в който дъските са технологически сухи, започват да се обработват. На всяка дъска й се предава лице и размер (дължина). Правят се определени ъгли (чап) от двата края на дъската, за да може събрани една до друга, чрез дъги да оформят окръжност. Събраният бъчварски съд преминава процес на попарване, проваряване и термичен процес чрез опалване на сухо. С помоща на фреза се изготвят „вътора” по цялата обиколка на тялото отвътре и „фроша”.
Бурето или кацата се затварят с дъно, което се полага в канала (вътора).
Поставя се папур между канала и дъното и между всяка дъска.
Задъненият съд се изглажда външно.
Майстора вече е на 82 години, но продължава да работи. Днес той има собствена бъчварска работилница, в която се произвеждат бурета за ракия и вино, каци за наклаждане на зеле и полагане на грозде за вино, качета за туршия и сланина, буталки за масло, саксии за цветя, палми и лимони, сапове за брадви и мотики. Има си и наследник в занаята, в лицето на внука си Златко Димитров. „В момента аз под негово наставление и ръководство се уча да работя . Още от малък му помагам-казва Златко - Колкото и странно да звучи, все пак съм завършил компютърни технологии и съм администратор в бюро по труда, много ми доставя удоволствие да работя неговия занаят, да създавам бурета и каци.”
25 / 01 / 2008 Добавил : Horo.bg administrator
Четения : 92322
Източник : Мария Кръстева
Публичен коментар
Коментирай темата в нашия форум
Коментари / оценки :
|
 НОВО КАЛЕНДАР
|
